Page 227 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

труда може да се извърши и там, където всички работници са заети с една и
съща операция. Напр. зидари, които са заети с това, от ръка на ръка да пре-

насят тухли на една по-горна скеля, вършат всички една и съща работа, и все

пак помежду им има известно разделение на труда, че всеки един от тях пре-
нася тухлата на определено разстояние по-нататък и че всички съвместно

много по бързо доставят тухлата на определеното място, отколкото ако всеки
поотделно би носил своя тухла до горна скеля.” (Ф. Скарбек, Theorie des

richesses sociales, 2-po изд., Париж, 1840 г., том I, стр. 97, 98)]
d16

[*16 „Когато той (земеделският труд) бъде извършен в решаващия момент,

резултатът е много по-голям.” (An Inquiry into the Connection between the
present Price etc.”, стр. 7) „В земеделието няма по-важен фактор от фактора

време.” (Либих, Ueber Theorie und Praxis in der Landwirtschaft [Брауншвайг —
Mocк. ред.], 1856 г., стр. 23)]
d20

[*20 „Печалбите… са едничка цел на сделките.” (Дж. Вендърлинт, Money
answer etc., стр. 11)]
d21

[*21 Един английски филистерски вестник, „Спектейтър” от 3 юни 1866 г.,
съобщава, че след въвеждане на нещо като сдружение между капиталист и

работници в „Дружеството за производство на тел в Манчестър” „пръв
резултат беше, че изведнъж се намали прахосването на материал, тъй като

работниците разбраха, че няма защо да прахосват своята собственост пове-

че, отколкото го върши кой да е предприемач, а прахосването на материал е,
наред с лошите недобори, най-големият източник за търговски загуби”. Съ-

щият вестник намира основния недостатък на Рочдейлските кооперативни
експерименти в това, че „Те доказаха, че работническите асоциации могат с

успех да управляват магазини, фабрики и почти всички форми на индустрия-

та, и извънредно подобриха положението на самите работници, но — но не
оставиха никакво видно място за капиталиста.” Какъв ужас!]
d21a
[*21а След като представя т.н. „върховен надзор на труда“ като главна ха-

рактерна черта на робовладелското производство в южните щати на Северна

Америка, професор Кернс продължава: „Тъй като селският собственик (от се-
вер) получава целия продукт на своята земя, той няма нужда от никаква осо-

бена подбуда за усърдие. Надзорът тук е съвсем излишен.” (Кернс, The Slave
Power, стр. 48, 49)]
d22

227