Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

над техните производствени разноски от размяната, от продажбата

им на тяхната стойност. Въпреки това и школата на Рикардо само за-

обиколи задачата, но не я реши. Всъщност тези буржоазни икономис-
ти са имали верния инстинкт, че е твърде опасно да се задълбочават

твърде много в парливия въпрос за произхода на принадената стой-

ност. Но какво да се каже, когато половин век след Рикардо г. Джон

Стюърт Мил, преизпълнен с достойнство, констатира своето превъз-

ходство над меркантилистите, като лошо повтаря жалките извърта-

ния на първите вулгаризатори на Рикардо?

Мил казва:

«Причината на печалбата се състои в това, че трудът произвежда пове-
че, отколкото е необходимо за неговата издръжка.»

Дотук е все още старата песен; но Мил ще прибави нещо свое:

«Или — да се изразим иначе — причината, поради която капиталът дава
печалба, се състои в това, че храната, облеклото, суровите материали и

средствата на труда траят по-дълго време, отколкото е необходимо за
тяхното производство.»

Тук Мил смесва продължителността на работното време с трайността
на неговите продукти. Според този възглед хлебарят, чиито продукти

траят само един ден, никога не би могъл да извлече от своите наем-

ни работници същата печалба, както машиностроителят, чиито про-

дукти траят 20 години и повече. Наистина, ако птичите гнезда не тра-

еха по-дълго време, отколкото е необходимо за тяхното построяване,

птиците трябваше да преживяват без гнезда.

След като веднъж изказа тая основна истина, Мил показа и своето

превъзходство над меркантилистите:

«Ние виждаме значи, че печалбата произлиза не от инцидента на разме-

ните, а от производителната сила на труда; общата печалба на една
страна винаги се определя от производителната сила на труда, незави-

симо от това дали става размяна или не. Ако нямаше разделение на за-

13