Page 14 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

нятията, нямаше да има нито купуване, нито продаване, но все пак щеше
да има печалба.»

И тъй размяната, покупката и продажбата, тези общи условия на ка-

питалистическото производство, били страничен инцидент и все пак
имало печалба и без купуване и продаване на работна сила!

По-нататък:

«Ако всички работници в една страна произвеждат 20% повече от сумата
на своята заплата, печалбите ще бъдат 20%, каквото и да бъде равни-

щето на стоковите цени.»

От една страна това е извънредно сполучлива тавтолoгия, защото

ако работниците произвеждат за своите капиталисти принадена

стойност от 20%, то печалбите ще се отнасят към целокупната запла-

та на работниците както 20:100. От друга страна абсолютно погрешно

е, че печалбите „ще бъдат 20%” - те винаги ще бъдат по-малки, защо-

то печалбите се изчисляват върху цялата сума на авансирания капи-
тал. Напр. нека капиталистът да е авансирал 500 ф.ст., от които 400

ф.ст. в средства за производство и 100 ф.ст. в работна заплата. Нека

нормата на принадената стойност е, както приехме, 20% — тогава

нормата на печалбата ще бъде 20:500, т.е. 4%, а не 20%.

Следва една блестяща проба за това — как Мил разглежда различ-
ните исторически форми на общественото производство:q1x2 „Аз

навред предпоставям сегашното положение на нещата, което с

твърде малки изключения господства навсякъде,*) т.е., че капи-

талистът авансира всичко, включително и заплащането на ра-

ботника.” Странна оптическа измама — да вижда навсякъде едно

състояние, което досега господства на земята само по изключение!
Но по-нататък Мил е достатъчно добър да признае, че „няма абсо-

лютна необходимост да е така”. Напротив.

«Работникът би могъл да изчака изплащане дори на целия размер на
своята заплата, докато напълно привърши работа — ако би имал средс-

14