Page 15 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

тва, необходими за своята издръжка през това време. Но в такъв случай
той би бил в известна степен капиталист, който е вложил капитал в

предприятието и е доставил част от фонда за неговото водене,»

Също така Мил би могъл да каже, че работникът, който авансира на

себе си не само средства за живот, но и средства на труда, всъщност

бил свой собствен наемен работник. Или че американският селянин

бил свой собствен роб, само че се трепел за себе си, а не за чужд

господар.

[*) На това място — както посочва Маркс в едно писмо от 28 ноември 1878 г.

до Даниелсон, руския преводач на „Капитала” — трябва да се включи паса-
жът „където работниците и капиталистите са отделни класи”. Цитатът е бил

непълно предаден. Маркс продължава: „Следващите две изречения, а имен-
но: „Странна оптическа измама, да вижда навсякъде едно състояние, което

досега господства на Земята само по изключение”. Но по-нататък — трябва

да се задраскат, а следващото изречение да се чете така: „Господин Мил е
достатъчно добър да вярва, че не е абсолютна необходимост да бъде така —

дори в оная икономическа система, в която работниците и капиталистите са
отделни класи.”

Това, че бележката, която следва да бъде задраскана, не подхожда на

предходното изречение на Мил, естествено не отменя нейното общо зна-
чение. — моск. ред.]

След като по този начин ясно ни доказа, че капиталистическото про-
изводство винаги би съществувало дори и да не съществуваше, Мил

е достатъчно последователен да докаже, че то не съществува дори

тогава, когато съществува:

«И дори в предишния случай (когато капиталистът авансира на наемния
работник всички средства за неговата издръжка) работникът може да

бъде разглеждан от същата гледна точка (т.е. като капиталист). qf9a Защото
като отдава своя труд под пазарната му цена (!), той може да бъде разг-

леждан тъй, като че ли авансира на своя предприемач разликата (?) и

т.н.»*9а

В реалната действителност работникът авансира даром своя труд на

15