Page 38 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 38

не, той вече е престанал да му принадлежи и значи той не може по-

      вече да го продава. Трудът е субстанция и присъща мярка на стой-

      ностите, но сам той няма стойност.*25
      [*25 „Трудът, изключителната мярка на стойността… творецът на всяко бо-

      гатство, не е стока.” (Xoджскин, Popular Political Economy, стр. 186)]


      В израза „стойност на труда” понятието стойност е не само напълно

      заличено, но дори и превърнато в негова противоположност. Това е

      имагинерен израз, както напр. стойност на земята. Но тези имагинер-

      ни изрази произтичат от самите производствени отношения. Те са ка-

      тегории за формите на проява на съществени отношения. Че нещата

      в своята проява често пъти се представят превратно — това е позна-
      то в почти всички науки, освен в политическата икономия.*26

      [*26  Но  пък  обявяването  на  такива  изрази  за  прости поетични  волнос-

      ти показва  само  безсилието  на  анализа.  Затова  на  Прудоновата  фраза:
      „Приписват на труда стойност не като на същинска стока, а с оглед на стой-

      ностите, за които се вярва, че той потенциално ги съдържа. Стойността на

      труда е образен израз и т.н.”, аз възразих: „В стоката труд, която е страхотна
      реалност,  той  вижда  само  граматическа  измишльотина.  И  така,  днешното

      общество, почиващо на стоката труд, сега вече било основано върху поетич-
      ната волност, върху образния израз. Aко обществото иска „да премахне всич-

      ки несгоди”, които го измъчват, нека премахне всички неблагозвучни изрази,

      нека промени езика и за тази цел нека се отнесе само до Академията, за да
      поиска от нея да издаде ново издание на своя речник.” (К. Маркс, Misere de la

      Philosophie, стр. 34, 35). Oще по-удобно е, естествено, под думата стойност
      човек нищо да не си мисли. В такъв случай човек би могъл, без много да му

      мисли, да се подчини на тази категория. Така прави напр. Ж. Б. Сей. Какво е

      „стойност”? Отговор: „Това, което струва една вещ.” А какво е „цена”? Отго-
      вор: „Стойността на една вещ, изразена в пари.” — А защо трудът по земя-

      та… има стойност? Защото са му признали някаква цена.” И така, стойност е
      това, което едно нещо струва, а земята има „стойност”, защото нейната стой-

      ност „се изразява в пари”. Това, във всеки случай, е твърде прост метод да
      проумее човек причината и предназначението на нещата.]



      Класическата политическа икономия си заела без по-нататъшна кри-

      тика от всекидневния живот категорията „цена на труда”, за да си за-


                                                           38
   33   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43