Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

вените групировки.

Така че то предполага специфично-капиталистически начин на про-

изводство, който със своите методи, средства и условия сам стихий-

но възниква и се оформя едва върху основата на формалното подчи-

нение на труда под капитала. На мястото на формалното подчинение

сега застава реалното подчинение на труда под капитала.

Достатъчно е само да посочим някои хибридни форми [Zwitterformen],

при които принаденият труд не се изсмуква от производствения чрез

пряка принуда, нито пък е настъпило формално подчинение на про-

изводителя под капитала. Тук капиталът още не е завладял непос-

редствено самия трудов процес. Наред със самостойните производи-

тели, които по унаследен прадядовски начин упражняват занаяти и

земеделие, се явява лихварят или търговецът, лихварският капитал

или търговският капитал, който ги изсмуква като паразит. Преоблада-
ването на тази форма на експлоатация в дадено общество изключва

капиталистическия начин на производство, към който тя от друга

страна може да образува преход, както е през по-късното Среднове-

ковие. Най-сетне, както показва примерът на модерното домашно

производство, известни хибридни форми се възпроизвеждат на места

върху фона на едрата индустрия, макар и със съвсем променена фи-

зиономия.

Ако за производството на абсолютната принадена стойност е доста-

тъчно само формално подчинение на труда под капитала — напр. за-

наятчии, които преди са работили за себе си или като калфи на някой

цехов майстор, сега застават като наемни работници под пряк конт-

рол на капиталиста — от друга страна се оказа, че методите за про-

изводство на относителната принадена стойност са същевременно и
методи за производство на абсолютна принадена стойност. Безпре-

делното удължаване на работния ден се яви дори като най-

характерен продукт на едрата индустрия. Изобщо специфично-

капиталистическият начин на производство престава да бъде само

6