Page 10 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

на огъня, и корените и стъблата на блатните растения, отчасти сурови,
отчасти варени и печени. Повечето деца ходят боси и без дрехи, тъй ка-

то въздухът е твърде мек. Затова детето, докато подрасне, не струва на

своите родители повече от 20 драхми. Главно с това се обяснява, qf3 че в
Египет населението е тъй многобройно и че е могло да бъдат извършени

такова множество грандиозни строежи.»*3

Впрочем грандиозните страежи на стария Египет се дължат не толко-
ва на големината на неговото население, колкото на голямата про-

порция, в която то е било на разположение [за труд]. Както индивиду-

алният работник може да достави толкова повече принаден труд кол-

кото е по-малко неговото необходимо работно време — също така

колкото е по-малка оная част от работното население, която е заета с

производство на необходими средства за живот, толкова по-голяма е

оная негова част, която е на разположение за други дейности.

Щом веднъж е предпоставено капиталистическо производство, вели-

чината на принадения труд — при еднакви други условия и при даде-

на дължина на работния ден — ще варира заедно с природните ус-

ловия на труда и особено с плодородието на почвата. От това обаче

никак не следва обратното — че най-плодородната почва е най-

подходяща за растежа на капиталистическия начин на производство.

Той предполага господство на човека над природата. Една твърде
разточителна природа „води човека за ръка, както се води малкото

дете за водило”.qf4 Тя не превръща неговото собствено развитие в при-

родна необходимост.*4 Отечеството на капитала не е тропическият

климат с неговата преизобилна растителност, а умереният пояс. Не
абсолютното плодородие на почвата, а нейното структуриране, мно-

гообразието на нейните природни продукти образува природната ос-

нова на общественото разделение на труда и потиква човека, чрез

промени на природните условия, всред които той живее, да умножи

собствените си потребности, способности, средства и начин на тру-

да.qf5 Необходимостта от обществен контрол на някоя природна си-

ла,*5 от нейното стопанисване, от нейното присвояване или обузда-

10