Page 11 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 11

ване в голям мащаб с помощта на съоръжения, построени от човеш-

      ка ръка, играе най-решаваща роля в историята на индустрията. Така

      е било напр. с урегулирането на водата в Египет, Ломбардия, Холан-
      дия и т.н. Или в Индия, в Персия и т.н., където напояването с изкуст-

      вени канали снабдява почвата не само с необходимата вода, но ед-

      новременно с това ѝ доставя с тинята минерален тор от планините.

      Тайната на индустриалния разцвет на Испания и Сицилия под арабс-

      ко господство е била канализацията.*6

      [*6 Регулирането на водоснабдяването е било една от материалните основи
      на държавната власт над дребните, разпокъсани производствени организми

      на Индия. Мохамеданските владетели на Индия са разбирали това по-добре
      отколкото  техните  английски  приемници.  Нека  припомним  само  за  глада  в

      1866 г., който е коствал живота на повече от един милион индуси в окръга
      при Ориса, в президентство Бенгалия.]



      Благоприятните природни условия доставят винаги само възможност,

      но никога не доставят и действителността на принадения труд, а зна-

      чи и на принадената стойност или на принадения продукт.qf7 На различ-

      ните природни условия на труда се дължи едно и също количество

      труд  в  различни  страни  да  задоволява  различна  маса  потребнос-

      ти,*7  значи  при  иначе  аналогични  условия  необходимото  работно

      време да е различно. На принадения труд природните условия влия-

      ят само като природна пречка, т.е. чрез определяне на онази точка,

      от която може да започне трудът за другите. В същата пропорция, в
      която  индустрията  напредва,  тая  природна  пречка  отстъпва.  Всред

      западноевропейското общество, където работникът само чрез прина-

      дения труд си изкупва позволение да работи за собственото си съ-

      ществуване, лесно си въобразяват,qf8 че доставянето на свръхпродукти

      било вродено свойство на човешкия труд.*8 Но да вземем напр. жи-


      телите на източните острови от азиатския архипелаг, където сагото
      расте в диво състояние из горите.



            «Когато жителите, като продупчат дървото, се убедят, че сърцевината е

            узряла,  те  отсичат  дървото  и  го  разделят  на  много  части,  изстъргват


                                                           11
   6   7   8   9   10   11   12   13   14   15   16