Page 63 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 63

дизвиква постоянни борби между капиталист и работник. Или защото

      капиталистът използва този претекст, за да намали наистина цената

      на труда, или повишената производителна сила на труда се придру-
      жава от повишена интензивност на последния. Или пък защото ра-

      ботникът взема сериозно привидността на заплатата на парче, като

      че ли му се заплаща неговият продукт, а не неговата работна сила, и

      затова се противи на всяко понижение на заплатата, на което не от-

      говаря намаляване на продажбената цена на стоката.qf61


            «Работниците  пряко  следят  цената  на  суровия  материал  и  цената  на

            произведените блага и по такъв начин могат точно да пресмятат печал-

            бите на своите господари.»*61


      Такива претенции капиталът с право отхвърля,qf62 като грубо неразби-


      ране относно природата на наемния труд.*62 Той надава вой про-

      тив тази дързост да се налагат данъци върху напредъка на индустри-

      ята и без заобикалки заявява, че производителността на труда изоб-

      що не засяга работниците.*63

      [*63 „Трейд-юнионите (пофсъюзите) в своя стремеж да поддържат работната
      заплата се стараят да вземат участие в печалбите, които произлизат от усъ-

      вършенстването  на  машините  (Какъв  ужас!)…  Tе  искат  по-висока  заплата,
      защото трудът се съкращява… C други думи, те се стремят да установят да-

      нък върху индустриалните усъвършенствания.” („On Combination of Trades”,


      ново изд., Лондон, 1834 г., стр. 42)
                                                           f0011

                                                       (горе)
                                         ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

            НАЦИОНАЛНИ РАЗЛИЧИЯ ПРИ РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ


      В петнадесета глава ни занимаваха разнообразни комбинации, които

      може да предизвика една промяна на абсолютната или относителна-

      та (т.е. сравнена с принадената стойност) величина на стойността на
      работната сила, докато от друга страна количеството на средствата

      за живот, в които се реализира цената на работната сила, може да





                                                           63
   58   59   60   61   62   63   64   65   66   67   68