Page 60 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

алните различия се изравняват в работилницата, взета като цяло, та-

ка че тя за определено работно време произвежда средния продукт, и

платената целокупна работна заплата ще бъде средната заплата за
дадения бранш. Второ, отношението между работна заплата и при-

надена стойност остава непроменено, тъй като на индивидуалната

заплата на отделния работник отговаря индивидуално изработеното

от него количество принадена стойност. Но по-голямата свобода, ко-

ято заплатата на парче дава на индивида, цели да развие у работни-

ците от една страна тяхната индивидуалност, а с това и чувството на

свобода, самостоятелност и самоконтрол, а от друга страна — вза-
имната конкуренция помежду им. Затова заплатата на парче има

тенденция — с покачването на индивидуалните работни заплати над

средното ниво да понижава самото това ниво. Но там където опреде-

лена заплата на парче отдавна вече се е затвърдила по традиция и

поради това нейното намаление е създавало особени мъчнотии, гос-

подарите по изключение са прибягнали и до насилственото ѝ прев-

ръщане в заплата по време. Против това напр.qf54 беше насочена голя-

мата стачка на тъкачите на ширити в Ковънтри през 1860 г.*54 И

най сетне — работата на парче е една от главните опори на описана-

та по-горе система на заплащане на час.*55

[*55 „Колко често сме виждали, че в известни работилници са наети много
повече работници, отколкото са действително нужни в момента? Често пъти

наемат работници в очакване на някаква още несигурна, а понякога, дори въ-

ображаема работа: понеже плащат на парче, казват си, че не рискуват нищо,
тъй като всички загуби във време падат върху безработните.” (Грегоар, Les

Typographies devant le Tribunal Correctionnel de Bruxelles, Брюксел, 1865 г.,
стр. 9)]

От досегашното изложение следва, че заплатата на парче е онази
форма на работна заплата, която най-много отговаря на капиталис-

тическия начин на производство. Макар и да не е нова — тя офици-

ално фигурира, наред със заплатата по време, между другото и във

френските и английски работнически статути от 14 век, — тя получа-

ва по-значително разпространение едва през време на същинския

60