Page 59 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 59
само с главния работник — в манифактурата с шефа на групата, в
мините с копача на въглищата и т.н., във фабриката със същинския
машинен работник — по толкова и толкова на парче, на цена, срещу
която главният работник сам поема вербуването и плащането на сво-
ите помощници. Експлоатацията на работниците от капитала тук се
осъществява чрез експлоатация на работника от друг работник.*51
[*51 Дори апологетът Уотс бележи: „Би било голямо подобрение на система-
та на заплата на парче, ако всички работници, които работят една работа,
биха били съдружници в договора, всеки според способностите си, вместо
един човек да е заинтересован да преуморява другарите си за своя собстве-
на изгода.” (Пак там, стр. 35) За низостите на тази система виж „Child. Empl.
Comm. III Rep.”, стр. 66, №22, стр. 11, №124, стр. XI, №13, 53, 59 и т.н.]
Щом е дадена заплатата на парче, естествено, работникът е лично
заинтересован да напряга колкото може по-интензивно своята работ-
на сила,qf51a а това помага на капиталиста да покачи нормалната степен
на интензивност.*51a Също така работникът е лично заинтересо-
ван да удължава работния ден,qf52 защото по този начин се покачва не-
говата надница или седмична заплата.*52 С това настъпва оная ре-
акция, която вече описахме при заплатата по време, независимо от
това, че удължаването на работния ден дори при постоянна заплата
на парче самò по себе си включва спадане на цената на труда.
При заплатата по време господства, с малко изключения, еднаква ра-
ботна заплата за едни и същи функции, докато при заплатата на пар-
че цената на работното време се измерва, наистина, чрез определе-
но количество продукти, но надницата и седмичната заплата се мени
в зависимост от индивидуалните различия между работниците, от ко-
ито един в дадено време доставя само минимум продукт, друг —
средно количество, а трети — повече от средната норма. По отноше-
ние на действителния доход тук се забелязват големи разлики, спо-
ред различната сръчност,qf53 сила, енергия, издържливост и т.н. на ин-
дивидуалните работници.*53 Естествено, това с нищо не изменя
общото отношение между капитал и наемен труд. Първо, индивиду-
59