Page 62 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

помощ до енорията.»*57

Малтус забелязал тогава по повод на фактите, публикувани от пар-

ламента:

«Да си призная, аз гледам с незадоволство на голямото разпростране-

ние на практиката на заплата на парче. Тежкият труд от по 12 или 14 ча-
са на денонощие за по-дълги периоди време е наистина прекомерен за

едно човешко същество.»*58
[*58 Malthus. Inquiry into the Nature and Progress of Rent, Лондон, 1815 г.,

стр. 49, заб. — мocк. ред.]

В подчинените на фабричните закони работилници заплатата на пар-

че става общо правило, защото там капиталът може да разширява

работния ден само интензивно.*59

[*59 „Работниците, заплащани на пaрче, вероятно са 4/5 от всички работници
във фабриките.” („Reports of Insp. of Fact for 30ih April 1858”, стр 9)]

С изменение на производителността на труда едно и също количест-

во продукт изразява различно работно време. Значи — променя се и

заплатата на парче, тъй като тя е ценови израз на определено работ-

но време. В нашия гореприведен пример за 12 часа бяха произведе-
ни 24 парчета, докато стойността на продукта от тия 12 часа беше 6

шилинга, еднодневната стойност на работната сила — 3 шилинга,

цената на работния час — 3 пенса, а заплатата за едно парче 1½

пенса. В едно парче беше всмукан ½ работен час. Но ако напр. по-

ради удвоена производителност на труда същият работен ден даде

48 парчета вместо 24 и ако всички други условия останат непроме-

нени — заплатата на парче ще спадне от 1½ на ¾ пенса, тъй като
всяко парче сега представлява ¼, а не ½ от работния час. 24Х1½

пенса = 3 шилинга, също както 48Х¾ пенса = 3 шилинга. С други

думи:qf60 заплатата на парче се смъква в същото съотношение, в което

расте броят на произведените за същото време парчета,*60 значи

се намалява работното време, изразходвано за едно и също парче.

Тази промяна на заплатата на парче, макар и чисто номинална, пре-

62