Page 69 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

чение, дори ако самият Кери би доказал своята предпоставка, вмес-

то, според своя обичай, да трупа едно през друго статистически ма-

териал, събиран повърхностно и безкритично. Най-доброто е, дето
той не твърди, че в действителност работата стои тъй, както би тряб-

вало според теорията. Защото държавната намеса фалшифицирала

това природосъобразно икономическо отношение. Затова национал-

ната работна заплата трябвало да се пресмята тъй, като че онази

част от нея, която се пада на държавата във форма на данъци, се

пада на самия работник. Не би ли трябвало г. Кери да помисли върху

това — дали тези „държавни разноски“ не са също такива „природо-
съобразни плодове“ на капиталистическото развитие? Това разсъж-

дение е напълно достойно за човек, който отначало обявява капита-

листическите производствени отношения за вечни закони на приро-

дата и разума, чието свободно и хармонично действие било наруша-

вано само от намесата на държавата, а сетне откри, че демоничното

влияние на Англия на световния пазар, влияние, което очевидно не

произлиза от природните закони на капиталистическото производст-
во, прави необходима държавната намеса, а именно държавната зак-

рила на тези закони на природата и разума, с други думи — протек-

ционистичната система. Той открива по-нататък, че не теоремите на

Рикардо и т.н., в които са формулирани съществуващи обществени

противоположности и противоречия, са идеалният продукт на дейст-

вителното икономическо движение, а, напротив, че действителните

противоречия на капиталистическото производство в Англия и на дру-

го място били резултат на теорията на Рикардо и др.! Най-сетне, той

открива, че при последна сметка именно търговията разрушавала
вродените прелести и хармонии на капиталистическия начин на про-

изводство. Още една крачка — и той може би ще открие, че единст-

веното зло в капиталистическото производство е самият капитал.

Само човек с такава чудовищна безкритичност и с такава многоуче-

ност de faux aloi [с фалшиво съдържание] е заслужил, въпреки своята

протекционистична ерес, да стане таен източник на хармоничната

мъдрост на един Бастиа и на всички други оптимистични съвременни

69