Page 74 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

f32
[*32 „Работните заплатите зависят от цената на труда и от количеството на

извършения труд… Покачването на заплатите не включва по необходимост

повишаване на цената на труда. При по-дълъг труд и по-голямо напрягане
работните заплати могат значително да нараснат, докато цената на труда си

остава същата.” (Уест, пак там, стр. 66, 68 и 112) Впрочем Уест с банални
фрази се измъква от главния въпрос: как се определя „цената на труда”?]
f34
[*34 Ефектът на такова ненормално недозаангажиране е съвсем различен

от този на едно всеобщо законодателно скъсяване на работния ден. Първото

няма нищо общо с абсолютната дължина на работния ден и може да настъпи
както при 15-часов работен ден, тъй и при 6-часов. Нормалната цена на тру-

да в първия случай е пресметната въз основа на това, че работникът работи

средно 15 часа на ден, а във втория — че той работи средно 6 часа. Затова
ефектът е еднакъв, ако в първия случай той работи само 7½, а във втория —

само 3 часа дневно.]
f35

[*35 „Нормата на заплатата за извънредно време (в манифактурата за дан-

тели) е толкова нищожна — пенс и т.н. на час, — че се намира в болезнен
контраст с грамадната вреда, която тя причинява на здравето и жизнената

сила на работниците… При това малката добавка, спечелена по този начин,

често пъти пак трябва да се изразходва за извънредни подкрепителни средс-
тва.” („Child. Empl. Comm. II. Rep.”, стр. XVI, №117)]
f36
[*36 Напр. в тапетните фабрики преди неотдавнашното въвеждане на фаб-

ричния закон. „Ние работехме без пауза за обед, тъй че 10-часовата дневна

работа свършва в 4½ часа след обед; а всичко по-нататък е извънредно
време, което рядко свършва преди 8 часа вечер, така че ние всъщност рабо-

тим извънредно време през цялата година.” (Показания на г. Смит пред
„Child. Empl. Comm. I Rep.”, стр. 125)]
f37
[*37 Напр. в шотландските белилни. „В някои части на Шотландия тая ин-

дустрия (преди въвеждането на фабричния закон от 1862 г.) работеше по

системата на извънредното работно време, т.е. 10 часа се смятаха за норма-
лен работен ден. За това време работникът получаваше 1 шилинг и 2 пенса.

Но към това всекидневно се прибавяше извънредно време от 3 или 4 часа,
което се заплащаше по 3 пенса за час. Ето последиците на тази система: ра-

ботник, който е работил само през нормалното време, можеше да спечели

74