Page 71 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 71

то въпреки труда не може да даде плод, е също тъй лоша, както и почва, коя-
      то без труд произвежда продукти в изобилие.” („An Enquiry into the Causes of

      the Present High Price of Provisions”, Лондон, 1767 г., стр. 10)]
      f5

      [*5 Необходимостта да се изчисляват периодите на движението на Нил е

      създала египетската астрономия, а заедно с нея и господството на кастата на
      жреците като ръководители на земеделието. „Превалът на слънцето е онова

      време в годината, когато водата на Нил започва да се покачва, и поради това

      египтяните е трябвало най-грижливо да наблюдават това време… За тях е
      било необходимо да определят тази пределна точка на годината, за да се

      ръководят по нея в своите земеделски операции. Затова те е трябвало да
      дирят по небето видим знак за неговото възвръщане.” (Кювие, Discours sur

      les revolutions de la surface du globe, изд. Hoefer, Париж, 1863 г., стр. 141)]
      f7

      [*7  „Няма  две  страни, които  да  доставят  еднакво  количество  необходими

      средства за живот в еднакво изобилие и с едно и също количество труд. Пот-
      ребностите  на  хората  нарастват  или  се  намаляват  според  суровостта  или

      мекостта на климата, в който те живеят, и следователно относителният раз-
      мер  на  производството  (proportion  of  trade),  което  жителите  на  различните

      страни са принудени по необходимост да упражняват, не може да бъде една-

      къв, нито пък степента на тази разлика може да се определи другояче освен
      с градусите на топлина и студ. Оттук може да се извлече общото заключение,

      че количеството труд, необходимо за издръжката на известен брой хора, е

      най-голямо в студените климати и най-малко в топлите; в първите не само че
      човек има нужда от повече дрехи, но и земята има нужда от по-добро обра-

      ботване  отколкото във  вторите.” („An Essay on the Governing Causes of the
      Natural Rate of Interest”, Лондон, 1750 г., стр. 60) Авторът на това епохално

      анонимно съчинение е Дж. Меси. Юм взел от него своята теория за лихвата.]
      f8

      [*8 „Всеки труд трябва (изглежда, че това влиза в правата и задълженията

      на гражданина да дава остатък.” (Прудон)]
      f9

      [*9 Ф. Шоув,Die Erde, die Pflanzen und der Mensch,2, Лайпциг,1854 г., р. 148]
      f9a

      [*9а Дж. Ст. Мил, Principles of Political Economy, Лондон, 1868 г., стр. 252—

      253 следв. [книга II, гл. XV, § 5 — Моск. ред.) — (Горните пасажи са преведе-
      ни според френското издание на „Капитала”. — Ф.Е.)]
      f14

      [*14 „Количеството труд, което даден човек е вложил в течение на 24 часа,

                                                           71
   66   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76