Page 73 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

виждаме колко благосклонно преценяваше Маркс своите предшественици,
щом намереше у тях действителен напредък, някоя вярна нова мисъл. Меж-

дувременно публикуването на писмата на Родбертус до Рудолф Маер до из-

вестна степен ограничава гореприведената оценка. Там е казано: „Капиталът
трябва да бъде спасен не само от труда, но и от самия себе си, а това дейст-

вително най-добре ще стане, ако дейността на предприемача-капиталист се
схване като народностопански и държавностопански функции, делегирани му

от капиталовата собственост, а неговата печалба — като форма на заплата,
защото ние не познаваме никаква друга социална организация. Но заплатите

могат да бъдат регулирани, а и намалявани, ако отнемат твърде много от ра-

ботната заплата. Така трябва да ce отбие нахлуването на Маркс в общество-
то — така бих желал да нарека неговата книга… Изобщо книгата на Маркс е

не толкова изследване на капитала, колкото полемика против сегашната му
форма, която той смесва със самото понятие капитал, от което и произлизат

неговите заблуждения.” („Briefe etc. von Dr. Rodbertus-Jagetzow” (Родбертус-
Ягецов, издадени от д-p Руд. Маер, Берлин, 1881 г., 1 том, стр. 111, 48-о пис-

мо от Родбертус) — В такива идеологични баналности затъват наистина

смелите първи крачки на „Социалните писма” на Родбертус. — Ф.Е.)]
f18

[*18 Оная част на продукта, която замества само авансирания постоянен
капитал, разбира се, е изключена от тая сметка. — Господин Л. де Лаверн,

сляп поклонник на Англия, дава по-скоро твърде ниско отколкото твърде ви-

соко съотношение.]
f24

[*24 „Би трябвало да се уговори” (ето още едно издание на „Обществени-

ят договор” на Ж. Ж. Русо), „че винаги, когато се разменя вече извършен
труд срещу предстоящ труд, последният (капиталистът) да получава по-

голяма стойност отколкото първият (работникът).” (Симон дьо Сисмонди, De
la Richesse Commerciale, Женева, 1803 г., том I, стр. 37)]
f30
[*30 Тук самата стойност на парите винаги се предпоставя като постоянна.]
f31

[*31 „Цената на труда е сумата, която се плаща за дадено количество

труд.” (Sir Едуард Уест, Price of Corn and Wages of Labour, Лондон, 1826 г.,
стр. 67) Уест е авторът на анонимното съчинение, което направи епоха в ис-

торията на политическата икономия: „Essay on the Application of Capital to
Land. By a Fellow of Univ. College Oxford”, Лондон, 1815 г.]

73