Page 72 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 72

може  да  бъде  приблизително  определено,  като  се  изследват  химическите
      изменения, които са се извършили в неговото тяло, тъй като промените във

      формата  на  материята  показват  едно  предходно  напрягане  на  двигателна

      сила.” (Гроув, On the Correlation of Physical Forces, [Лондон, 1846 г.)]
      f15

      [*15 „Житото и трудът рядко крачат на едно равнище; но има явна граница,
      отвъд  която  те  не  могат  да  бъдат  разделени.  С  оглед  на  необикновените

      напрежения на трудещите се класи в периоди на поскъпване и на предизвик-

      ваното  от  него  спадане  на  работната  заплата,  споменато  в  показанията
      (именно пред парламентарните следствени комисии от 1814—1815 г.), трябва

      да се изтъкне, че тези напрежения са твърде доходни за отделни лица и си-
      гурно облагоприятстват нарастването на капитала. Но нито един хуманен чо-

      век не ще пожелае да ги види постоянни и нетленно продължавани. Те са
      крайно похвални като временни облекчения; но ако бъдат прилагани посто-

      янно,  биха се получили  също  такива  последици,  както  ако  населението  на

      една  страна  би  се  умножило  до  крайните  предели,  допустими  от  неговите
      средства за прехрана.” (Малтус, Inquiry into the Nature and Progress of Rent,

      Лондон,  1815  г.,  стр.  48,  бележката)  Прави  чест  на  Малтус,  че  набляга  на
      удължаването на работния ден, което именно е описано и на друго място в

      неговия  памфлет,  докато  Рикардо  и  други,  изправени  пред  най-крещящи
      факти, поставят в основата на всичките си изследвания постоянната величи-

      на на работния ден. Но консервативните интереси, чийто слуга е бил Малтус,

      са му пречели да види, че безмерното удължаване на работния ден, наред с
      необикновеното развитие на машинарията и на експлоатацията на женския и

      детския труд, неизбежно са направили „излишна” една голяма част от работ-

      ническата класа, особено след като се е прекратило военновременното тър-
      сене  и  английският  монопол  на  световния  пазар.  Естествено,  много  по-

      удобно е било и много повече е отговаряло на интересите на господстващите
      класи,  пред  които  Малтус  идолопоклонства  по  чисто  попски  начин  —  това

      „свръхнаселение” да се обяснява с вечните закони на природата отколкото
      само с историческите природни закони на капиталистическото производство.]
      f17
      [*17 Така напр. в „Dritter Brief an v. Kirchmann von Родбертус, Widerlegung

      der  Ricardo'schen  Lehre  yon  der  Grundrente  und  Begrundung  einer  neuen

      Rentetheorie”, Берлин, 1851 г. Aз по-сетне се върнах на това съчинение, кое-
      то, въпреки погрешната си теория за поземлената рента, прозира същността

      на капиталистическото производство. — (Добавка към третото издание: Тук



                                                           72
   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76   77