Page 77 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

тачки.” („Rep of Insp. of Fact 30th April 1858”, стр. 9) „Тази система на заплата
на парче, толкова изгодна за капиталиста… се стреми направо към това, да

подбужда младия грънчар към значителен свръхтруд в продължение на 4-те

или 5-те години, през които той получава заплата на парче, но по твърде нис-
ка цена. Това е една от главните причини за физическото израждане на грън-

чарите.” („Child. Empl. Comm. I Rep.”, стр. XIII) („Rep of Insp. of Fact. 30th April
1858”, стр. 9) „Тази система на заплата на парче, толкова изгодна за капита-

листа… се стреми направо към това, да подбужда младия грънчар към зна-
чителен свръхтруд в продължение на 4-те или 5-те години, през които той

получава заплата на парче, но по твърде ниска цена. Това е една от главните

причини за физическото израждане на грънчарите.” („Child. Empl. Comm. I
Rep.”, стр. XIII)]
f53
[*53 „Където в някой занаят трудът се заплаща на парче, значи на акорд…

заплатите могат твърде съществено да се различават помежду си по разме-

ри… Но при надница те имат обикновено еднакъв размер… признат от гос-
подаря и работника като средна заплата за средната производителност на

работниците в дадения занаят.” (Дънинг, Trades' Unions and Strikes, стр. 17)]
f54

[*54 „Трудът на занаятчийските калфи се регулира на ден или на парче (a la

journee ou a la piece)… Майсторите приблизително знаят колко могат да из-
работят на ден работниците във всеки занаят и затова често пъти им плащат

според извършената работа; така тия калфи, в своя собствен интерес, рабо-

тят колкото могат, без всякакъв особен надзор.” (Кантилон, Essai sur la
Nature du Commerce en general, амстердамско издание, 1756, стр. 185 и 202.

Първото издание е излязло в 1755 г.) И така, Кантилон, от когото изобилно са
заимствали Кене, сър Джеймс Стюърт и А. Смит, тук вече представя заплата-

та на парче като само модифицирана форма на заплатата по време. Френс-
кото издание на Кантилон в заглавието е наречено превод от английски, но

английското издание: „The Analysis of Trade. Commerce etc. by Philip Cantillon,

late of the City of London, Merchant”, не само че е от по-късна дата (от 1759 г.,
но и по своето съдържание се оказва по късна преработка. Така напр. във

френското издание Юм още не е споменат, докато пък в английското издание
Пети вече почти не фигурира. Английското издание има по-малко теоретично

значение, но пък съдържа най-различни подробности за английската търго-
вия, за търговията с кюлчета и т.н., които липсват във френския текст. Затова

думите в заглавието на английското издание: „Заето главно от ръкописа на

77