Page 76 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)
P. 76

час на ден се равнява на 50 часа труд на един човек или на 5/6 от седмичния
      труд  на  един  човек,  и  е  твърде  осезателна  печалба  за  предприемача.”

      („Report of Insp. of Fact. 31st October 1860 ”, стр. 9) „Свръхчасовете все още

      преобладават в значителен размер, и то в повечето случаи самият закон да-
      ва сигурност срещу откриване и наказване. В много предишни отчети аз по-

      сочих… каква несправедливост се извършва по отношение на всички работ-
      ници,  които  получават  заплата  не на  парче,  а на  седмица.”  (Леонард  Хор-

      нър в „Reports of Insp. of Fact. 30th April 1859, стр. 8, 9)]
      f48

      [*48 „Работната заплата може да се измерва по два начина: или с времет-

      раенето на труда, или с неговия продукт.” („Аbrege elementaire des principes
      de l'Economie Politique”, Париж, 1796 г., стр. 32) Авторът на това анонимно

      съчинение е Ж. Гарние.]
      f50

      [*50 „Когато трудовият продукт минава през много ръце и всички те искат

      да участвуват в печалбата, докато само последният извършва работата, ста-
      ва  така,  че  заплатата,  която  накрая  достига до  работничката, се  намира  в

      плачевно несъответствие” („Child Empl. Comm. II Rep.”, стр. LXX, №424)]
      f51a

      [*51а Твърде често изкуствено подпомагат този естествен резултат. Напр.

      в  engineering  trade  [машиностроителството]  в  Лондон  се  смята  за  обичаен
      трик „капиталистът да избира за шеф на известна група работници някого с

      изключителна физическа сила и сръчност. Той му плаща всеки три месеца

      или  в други  срокове извънредна  заплата,  при  условие той  пък  да  направи
      всичко възможно, за да подбутва към крайно усърдие другите работници, ко-

      ито получават само обикновена заплата… Без никакви по-нататъшни комен-
      тари, това обяснява оплакванията на капиталистите относно това, че „Trade's

      Unions  [трейд-юнионите]  парализират  енергията,  голямата  сръчност и  ра-

      ботната сила”. (Дънинг, Trades' Unions and Strikes, стр. 22, 23) Тъй като авто-
      рът сам е работник и секретар на един трейдюниoн, някой може да сметне

      това за преувеличено. Но погледнете напр. в „highly respectable” [високопоч-
      тената]  агрономическа  енциклопедия  на  Дж.  Ч.  Мортън  статията  за

      „labourer” (земеделския работник], където тоя метод се препоръчва на арен-
      даторите като изпитан.]
      f52
      [*52 „Всички, които получават заплата на парче… имат изгода от наруше-

      нието на законните граници на труда. Тази готовност да работят свръх-време

      може да се наблюдава особено у жените, които работят като тъкачки и мо-


                                                           76
   71   72   73   74   75   76   77   78   79