Page 75 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

само 8 шилинга в седмицата. Без извънредна работа работната заплата бе-
ше недостатъчна.” („Reports of Insp. of Fact. 30th April 1863”, стр. 10) „Допъл-

нителното заплащане на извънредното време е изкушение, на което работ-

ниците не могат да противостоят.” („Rep. of Insp. of Fact 30th April 1848”, стр.
5) „В книговезкия бранш на лондонския City са заети твърде много млади мо-

мичета от 14—15 години, и то по чирашкия договор, който предписва опреде-
лени работни часове. При все това през последната седмица на всеки месец

те работят до 10, 11, 12 и 1 часа през нощта заедно с възрастните работни-
ци, в твърде смесено общество. „Господарите ги съблазняват (tempt) с из-

вънредна заплата и пари за добра вечеря”, която те консумират в близки

кръчми. Голямата разпуснатост, която се развива между тези „млади ду-
ши” („Child. Empl. Comm. V. Rep.”, стр. 49, №121), се компенсира с това, че те

подвързват между другото и много библии и други душеспасителни книги.]
f39

[*39 „При това за отбелязване е фактът, че там където дългото работно

време е правило, правило са и ниските заплати.” (Rep. of Insp. of Fact. 31st
Oct. 1863”, cтp. 9) „Работата, която едва дава оскъдна прехрана (the scanty

pittance), повечето пъти бива прекомерно удължавана.” („Public Health, VI
Rep. 1864”, стр. 15)]
f42

[*42 Напр., ако един фабричен работник откаже да работи обичайния голям
брой часове, „той много скоро би бил заместен от някой друг, който е съгла-

сен да работи произволно дълго време — и значи би останал без работа”

(„Reports of Insp. Fact. 31st Oct. 1848”, Evidence, стр, 39, №58). „Ако един чо-
век извършва работата на двама… нормата на печалбата изобщо ще се по-

качва… защото този допълнителен приток на труд намалява цената му.” (Се-
ниор, „Three Lectures on the Rates of Wages”, стр. 15)]
f43
[*43 „Child Empl. Comm. HI. Rep.”, Evidence, стр. 66, №22]
f46

[*46 Т. Дж. Дънинг, Trades' Unions and Strikes, Лондон, 1860 г., стр. 22]
f47

[*47 Ето как едновременното съвместно съществуване на тия две форми

на рабoтната заплата поощрява измамите на фабрикантите: „В една фабрика
са заети 400 души, от които половината работят на парче и непосредствено

са заинтересовани да работят по-дълго време. Другите 200 души получават
надница, работят също тъй дълго, както и първите, но не получават нищо за

извънредното време… Трудът на тия 200 души в продължение на половин

75