Page 105 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

мачи» и т.н.*89 qg89

Приблизително 10 години след Ортес аристократическият англиканс-

ки поп Таунсенд по най-груб начин славослови бедността, като необ-
ходимо условие за богатството.

«Законодателната принуда към труд е свързана с твърде много труднос-

ти, насилия и шум, докато гладът не само предизвиква мирен, мълчалив,
постоянен натиск, но и като най-естествен мотив за труд, предизвикващ

най-мощно напрягане.»

Следователно всичко се свежда към това, да се направи гладът пер-

манентно явление между работническата класа, а за това се грижи,

според Таунсенд, принципът за населението, който е особено деен

между бедните.

«Изглежда, че е природен закон бедните да са до известна степен леко-

мислени, именно толкова лекомислени, че се раждат на тоя свят без

златни лъжички в устата, така че винаги се намират хора за изпълняване
на най-робски, най-мръсни и най-долни функции в обществото. Това

твърде много умножава фонда на човешкото щастие на други — по-
деликатните се освобождават от това тегло и могат несмущавани да се

отдадат на някоя по-издигната професия и т.н.…qg90 Законът за бедните има
тенденция да наруши хармонията, красотата, симетрията и реда на тази

система, изградена в света от бога и природата.»*90

Aко венецианският калугер е намирал в решението на съдбата, което

увековечава мизерията, оправдание за съществуването на християн-

ската благотворителност, безбрачието, манастирите и богоугодните
заведения, то протестантският храненик, напротив, намира в това

претекст да осъди законите, по силата на които бедният е имал право

на оскъдна обществена помощ.

«Напредъкът на общественото богатство — казва Щорх — създава оная

полезна класа на обществото …която извършва най-скучни, най-долни и
най-отвратителни работи, с една дума — взема върху плещите си всич-

ко, което в живота е неприятно и робско, и именно с това дава на другите

105