Page 108 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

най-сигурният критерий е движението на печалбите, поземлените

pенти и т.н., които се облагат с данък върху приходите. Прирастът на

облагаемите печалби (без арендатори и някои други отрасли) е въз-
лизал за Великобритания от 1853 г. до 1864 г. на 50,47% (или средно

годишно 4,58%),*94 а прирастът на населението през същия период

— приблизително на 12%. Прирастът на облагаемите ренти от земята

(включително от къщи, железни пътища, мини, риболов и т.н.) за пе-

риода от 1853 г. до 1864 г. е възлизал на 38%, или 3 % годишно, от

които най-големият дял се пада на следните отрасли:*95

[*94 „Tenth Report of the Commissioners of H. M.'s Inland Revenue”, Лондон,
1866 г., стр. 38]

[*95 Пак там]

Aко сравним всеки четири години от периода 1853—1864 г., ще ви-

дим, че степента на прираста на приходите постоянно расте. Така
напр. за произтичащите от печалби приходи тя е за 1853—1857 го-

дишно 1,73%, за 1857—1861 годишно 2,74% и за 1861—1864 годишно

9,30%. Цялата сума на приходите, облагани с данък върху прихода, е

възлизала в Обединеното кралство в 1856 г. на 307 068 898 ф.ст., в

1859 г. на 328 127 416 ф.ст., в 1862 г. на 351 745 241 ф.ст., в 1863 г.

на 359 142 897 ф.ст., в 1864 г. на 362 462 279 ф.ст., в 1865 г. на 385

530 020 ф.ст.*96

[*96 За едно сравнение тези числа са достатъчни, но ако ги разглеждаме аб-

108