Page 104 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 104

ност са същевременно и методи за натрупване, и обратно — всяко

      разширяване  на  натрупването  става  средство  за  развитие на  тези

      методи.  Следователно: в  размера,  в  който  се  натрупва  капиталът,
      положението на работника неизбежно се влошава, каквато и да бъде

      неговата заплата, висока или ниска. Най-сетне законът, който винаги

      държи относителното излишното население или индустриалната ре-

      зервна армия в равновесие с обема и енергията на натрупването —

      този закон  приковава  работника  към  капитала  по-здраво,  отколкото

      клиновете на Хефест приковат Прометей към скалата. Този закон оп-

      ределя  натрупването  на  мизерията,  съответно  на  натрупването  на
      капитала. Следователно натрупването на богатство на единия полюс

      е същевременно натрупване на мизерия, изтощение, робство, неве-

      жество,  брутализиране  и  морално  израждане  на  отсрещния  полюс,

      т.е. на класата, която произвежда своя собствен продукт на заробва-

      не като капитал.

      qg88

      Този  антагонистичен  характер  на  капиталистическото  натрупва-

      не*88 е бил посочван в различни форми от икономистите, макар че

      те отчасти бъркат в един кюп с него разни наистина аналогични, но по

      същество  различни  явления  от  предкапиталистическите  начини  на

      производство.


      Венецианският  калугер  Ортес,  един  от  големите  писатели-

      икономисти  на  ХIII  век,  схваща  антагонизма  на  капиталистическото

      производство като всеобщ природен закон на общественото богатст-

      во.



            «Икономически доброто и злото при всяка нация винаги се уравновеся-
            ват взаимно: изобилието на блага у едни е винаги равно на липсата им у

            други.  Голямото  богатство на  някои е винаги  придружено  с  абсолютно
            ограбване на най-необходимото от много повече други хора. Богатството

            на нацията отговаря на нейното население, а нейната мизерия отговаря
            на богатството ѝ. Работливостта на едни налага на други да стоят без-

            дейни. Бедните и бездейните са необходим плод на богати и предприе-



                                                           104
   99   100   101   102   103   104   105   106   107   108   109