Page 104 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

ност са същевременно и методи за натрупване, и обратно — всяко

разширяване на натрупването става средство за развитие на тези

методи. Следователно: в размера, в който се натрупва капиталът,
положението на работника неизбежно се влошава, каквато и да бъде

неговата заплата, висока или ниска. Най-сетне законът, който винаги

държи относителното излишното население или индустриалната ре-

зервна армия в равновесие с обема и енергията на натрупването —

този закон приковава работника към капитала по-здраво, отколкото

клиновете на Хефест приковат Прометей към скалата. Този закон оп-

ределя натрупването на мизерията, съответно на натрупването на
капитала. Следователно натрупването на богатство на единия полюс

е същевременно натрупване на мизерия, изтощение, робство, неве-

жество, брутализиране и морално израждане на отсрещния полюс,

т.е. на класата, която произвежда своя собствен продукт на заробва-

не като капитал.

qg88

Този антагонистичен характер на капиталистическото натрупва-

не*88 е бил посочван в различни форми от икономистите, макар че

те отчасти бъркат в един кюп с него разни наистина аналогични, но по

същество различни явления от предкапиталистическите начини на

производство.

Венецианският калугер Ортес, един от големите писатели-

икономисти на ХIII век, схваща антагонизма на капиталистическото

производство като всеобщ природен закон на общественото богатст-

во.

«Икономически доброто и злото при всяка нация винаги се уравновеся-
ват взаимно: изобилието на блага у едни е винаги равно на липсата им у

други. Голямото богатство на някои е винаги придружено с абсолютно
ограбване на най-необходимото от много повече други хора. Богатството

на нацията отговаря на нейното население, а нейната мизерия отговаря
на богатството ѝ. Работливостта на едни налага на други да стоят без-

дейни. Бедните и бездейните са необходим плод на богати и предприе-

104