Page 115 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

като правило да избират от всяка категория най-здравите и относи-

телно най-добре поставените семейства.

Като общ резултат се оказало,

«че само при една от изследваните класи на градските работници полу-
чаваният азот малко надминава оня абсолютен минимум, под който нас-

тъпват болести от глад, че при две класи има недостиг, и то за едната от

тях дори твърде голям откъм азотна и въглеродна храна, че повече от
една пета от изследваните земеделски семейства получават по-малко от

необходимото количество въглеродна храна, а повече от ⅓ от тези се-
мейства получават по-малко от необходимото количество азотна храна,

и че в три графства (Беркшайр, Оксфордшайр и Съмърсетшайр) qg109 обикно-

вено липсва и минимумът от азотна храна.»*109

Измежду земеделските работници тези от Англия,qg110 най-богатата част

на Обединеното кралство, били най-лошо хранени.*110 Между

селските работници недохранването засягало главно жените и деца-

та, тъй като „мъжът трябва да яде, за да работи“. Още по-голяма ос-

къдица свирепствува между изследваните категории на градските ра-
ботници. „Те са толкова зле хранени, че между тях сигурно има много

случаи на жестоки и разрушителни за здравето лишения. “ (Всичко

това е „отказване” на капиталиста — а именно отказване да плаща

средствата за живот, необходими просто за вегетиране на неговите

работни ръце!)*111

[*111 Пак там, стр. 13]

Следната таблица показва отношението между условията на хране-

нето на гореспоменатите чисто градски категории работници към

приетия от д-р Смит минимум и към количеството храна на памучните

работници през време на най-голямата им нужда:*112
[*112 Пак там, притурката, стр. 232]

115