Page 114 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 114

още равнозначна с фабрична сграда. Напр. в началото на главата за разде-
      ление на труда той казва: „Лица, които са заети в различни клонове на труда,

      често пъти могат да бъдат събрани в един и същ трудов дом.”]


                                                            jxq14
                                                       (горе)
                                        б) Зле платените слоеве


                    на британската промишлена работническа класа


      Нека сега се обърнем към зле платените слоеве на индустриалната

      работническа  класа.  През  време  на  памучната  криза  в  1862  г.  д-р

      Смит бил натоварен от Таен държавен съвет да проучи състоянието
      на прехраната на бедстващите памучни работници в Ленкшайр и Че-

      шайр. По-раншни дългогодишни наблюдения вече го били довели до

      резултата, че „за да се избягнат заболявания, дължащи се на глад”,

      всекидневното количество храна трябва да съдържа средно за жени

      поне 3900 грана въглерод и 180 грана азот, а за мъже — поне 4300

      грана въглерод и 200 грана азот — значи за жени приблизително тол-

      кова хранителни вещества, колкото се съдържат в два фунта добър
      пшеничен хляб, за мъже — с   повече; средно на сецмица за възрас-

      тни мъже и жени поне по 28 600 грана въглерод и 1330 грана азот.

      Неговото  изчисление  било  практически  потвърдено  по  изненадващ

      начин, като било съгласувано с онова жалко количество храна, до ко-

      ето  бедственото  положение  смъкнало  консумацията  на  памучните

      работници. През декември 1862 г. те получавали по 29 211 грана въг-

      лерод и 1295 грана азот седмично.


      В 1863 г. Privy Council наредил изследване на бедственото положе-

      ние на най-зле изхранваната част от английската работническа класа.

      Д-р Саймън, официален лекар на Privy Council, избрал за тази работа

      гореспоменатия  д-р  Смит.  Неговото  изследване  обхваща  от  една

      страна земеделските работници, от друга — тъкачие на коприна, ши-

      вачкие, работници в коженото ръкавичарство, плетачи на ръкавици и

      чорапи, обущари. Последните категории, с изключение на чорапопле-
      тачите, са изключително градски. При изследването било възприето




                                                           114
   109   110   111   112   113   114   115   116   117   118   119