Page 113 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

работилницата, условията на неговото хранене и жилище. Рамките

на тази книга ни налагат тук да разгледаме преди всичко най-зле пла-

тената част от индустриалния пролетариат и от земеделските работ-
ници, т.е. мнозинството от работническата класа.

qg107
Но преди това още няколко думи за официалния пауперизъм или за

тази част oт работническата класа, която е изгубила условието за

своето съществуване — продажбата на работната сила, и вегетира

от обществена милостиня. В 1855 г. в Англия*107 по официални

данни е имало 851 369 паупери, в 1856 г. — 877 767, в 1865 — 971

433. Поради памучната криза те нарастват в 1863 и 1864 г. на 1 079

382 и 1 014 978. Кризата през 1866 г., която най-тежко засегна Лон-

дон, създаде в това седалище на световния пазар, по население по-

голямо от цялото кралство Шотландия, нарастване на пауперизма

през 1866 г. с 19,5% в сравнение с 1865 г. и с 24,4% в сравнение с

1864 г., а за първите месеци на 1867 г. — още по-голямо нарастване
в сравнение с 1866 г. При анализ на статистиката за пауперизма

трябва да се изтъкнат две точки. От една страна движението на ма-

сата на пауперите нагоре и надолу отразява периодичните промени

на индустриалния цикъл. От друга страна официалната статистика

все повече и повече заблуждава относно действителния размер на

пауперизма според това — доколко заедно с натрупването на капи-

тал се развива и класовата борба, а оттук и самочувствието на ра-
ботниците. Напр. варварството в обноските с пауперите, за което

през последните две години тъй високо крещеше английската преса

(„Таймс”, „Пал Мол Газет” и др.), е от стара дата. Ф. Енгелс конста-

тира през 1844 г. съвсем същите ужаси и съвсем същото преходно,

лицемерно възмущение от рода на „сензационната литература”. Но

страшният прираст на смъртта от глад в Лондон през последното

десетилетие безусловно доказва нарастващия ужас на работниците
от робството в трудовия дом*108, този затвор на мизерията.

[*108 Своеобразна светлина върху изминатия от времето на A. Смит напре-

дък хвърля обстоятелството, че за него фразата „трудов дом“ понякога е все

113