Page 111 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

След тези няколко сведения можем да разберем триумфалните кря-

съци на генералния регистратор на британския народ:

«Колкото и бързо да е нараствало населението,qg101 то все пак не е могло да

върви в крак с напредъка на индустрията и богатството.»*101

Да се обърнем сега към непосредствените дейци на тази индустрия

или производителите на това богатство — към работническата класа.

«Една от най-печалните характерни черти на социалното положение на

страната — казва Гладстон — е,qg102 че едновременно със спада-
не консумативната сила на народа и с нарастване на лишенията и мизе-

рията на трудещата се класа се извършва постоянно натрупване на бо-

гатство в горните класи и постоянно нарастване на капитал.»*102

Така е говорил този елеен министър в Камарата на общините на 13
февруари 1843 г. Двадесет години по-късно, на 16 април 1868 г., като

представя своя бюджет, той казва:

«От 1842 до 1852 г. облагаемият доход на страната е нараснал с 6%…
През 8-те години от 1853 до 1861 г. той е нараснал — ако вземаме за ба-

за 1853 г. — с 20%. Този факт е толкова поразителен, че е почти неверо-

ятен… Това замайващо умножаване на богатството и властта… се огра-
ничава само в кръга на имотните класи, но… но то трябва да принася

косвена полза и на работническото население, тъй като поевтинява ар-
тикулите за обща консумация, — докато богатите са станали по-богати,

бедните, във всеки случай, са станали по-малко бедни.qg103 Aз не смея да

кажа, че крайностите на бедността са намалели.»*103

Какво плачевно отстъпление! Щом като работническата класа е оста-
нала „бедна”, само че „по-малко бедна”, в същата степен, в която е

произвела „замайващо умножаване на богатството и властта” за кла-

сата на собствениците — тя е останала все тъй бедна. Щом като

крайностите на бедността не са намалели, те са се увеличили, тъй

като са се увеличили крайностите на богатството. Колкото се отнася

до поевтиняването на средствата за живот, официалната статистика,

111