Page 226 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

на роби имали интерес до крайност да утрепват децата от работа — за-
щото тяхната заплата била в зависимост от количеството продукт, което

можело да бъде изцедено от едно дете. Жестокостта била естествената

последица… В много фабрични окръзи, особено в Ленкшир, тези безо-
бидни и безрадостни създания, дадени на консигнация на фабрикантите,

били подлагани на сърцераздирателни мъчения. С прекомерен труд ги
измъчвали до смърт… биели ги с камшици, оковавали ги във вериги и ги

мъчели с най-изискана, рафинирана жестокост: в много случаи ги изг-
ладнявали до кожа и кости, но камшикът все още ги карал да работят… В

някои случаи дори били докарвани до самоубийство!… Красивите и ро-

мантични долини на Дербишайр, Нотингамшайр и Ленкшайр, скрити от
погледите на обществото, станали скрити места на ужасни мъчения —

често пъти на убийства!… Печалбите на фабрикантите били грамадни.
Това само изостряло техния вълчи апетит. Те въвели „нощна смяна“, т.е.

след като изтощавали една група работни ръце с дневен труд, те държа-
ли готова група за нощна работа; дневната група лягала на постелките,

току-що опразнени от нощната смяна, и обратно. В Ленкшайр между на-

рода се говори, че постелките никога не изстивали.»*246
[*246 Джон Фийлдън, The Curse of the Factory System, стр. 5, 6. За първо-

началните безобразия на фабричната система виж: Д-р Ейкън, (1795),
Description of the Country from 30 to 40 miles round Manchester, стр. 219, и

Джисбърн, Enquiry into the duties of men, 1795 г., том II — Тъй като парна-
та машина е присадила фабриките от селските водопади чак сред градо-

вете, „готовите да се въздържат” капиталисти вече намирали под ръка

детски материал без насилствен приток на роби от трудовите домове.
Когато сър P. Пийл (баща на „министъра на благовидността”) внесъл в

1815 г. своя законопроект в защита на децата, Ф. Хофнър (светило на

Комитета за търговията със злато на кюлчета и интимен приятел на Ри-
кардо) заявил в Камарата на общините: „Установено е, че заедно с имота

на един фалирал била обявена и продадена на публичен търг една тай-
фа фабрични деца — ако може да се употреби този израз — като част от

неговия имот. Преди две години (в 1813 г.) един отвратителен случай
бил разгледан от Съда на Кралската пейка. Относно група момчета. Ед-

на лондонска енория ги дала на един фабрикант, той от своя страна ги

прехвърлил на друг. Най-сетне човечни хора ги открили абсолютно из-
немощели от глад. Друг случай, още по-възмутителен, той узнал като

член на парламентарната следствена комисия. Преди не много години

226