Page 245 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

346): „Фабричните работници би трябвало добре да помнят този факт, че
техният труд е всъщност долен вид сръчен труд; че никой труд не се усвоява

по-леко и сравнено с качеството не се заплаща по-добре, че никой друг труд

не може да се намери в толкова кратко време и в такова изобилие чрез крат-
котрайно обучение дори на най-неопитни. Машините на господаря играят

вcъщност много по-важна роля в делото на производството отколкото трудът
и сръчността на работника, които изискват само шестмесечно обучение и ко-

ито може да научи всеки селски ратай.”]
g17

[*17 „Работникът иска средства за издръжка, за да живее, шефът иска труд,

за да печели.” (Сисмонди, Nouveaux Principes l'Economie Politique, стр. 91)]
g18

[*18 Една селски-груба форма на тази крепостническа зависимост същест-

вува в графство Дърхем. То е едно от малкото графства, където условията
не осигуряват на арендатора безусловно право на собственост върху земе-

делските надничари. Минната индустрия дава на последните възможност да
избират. Затова арендаторите в това графство — в противовес на общото

правило — арендуват само такива земи, в които има котеджи за работници.
Наемът на котеджа съставя част от работната заплата. Тези котеджи се на-

ричат „ратайски къщи”. Те се дават под наем на работниците при известни

феодални задължения по договор, който е наречен „крепостническа зависи-
мост“ и напр. задължава работника за времето, през което той сам работи

на някое друго място, да праща на работа своята дъщеря и пр. Самият ра-

ботник се нарича „крепостник“. Това отношение показва откъм съвършено
нова страна и индивидуалната консумация на работника като консумация за

капитала или производствена консумация: „Странно е да се наблюдава как
дори изпражненията на този крепостник спадат към страничните доходи на

неговия пресметлив господар… Арендаторът не разрешава никъде наоколо
друг нужник освен своя собствен нужник и не търпи в това отношение никак-

во накърняване на своите права на суверен.” („Public Health, VII Report, 1864”,

стр. 188)]
g25

[*25 „Капиталът е натрупано богатство, използвано с цел зпечалба.” (Мал-
тус, Principles etc.) „Капиталът… се състои от богатство, спестено от дохода и

употребено за добиване на печалба.” (P. Джоунс, An Introductory Lecture on

Political Economy, Лондон, 1833 г., стр. 16)]
g26

[*26 „Притежателите на принаден продукт или капитал.” („The Source and

245