Page 241 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

Но как да се изцерят колониите от тази антикапиталистична язва?

Ако цялата земя с един замах бъде превърната от народна собстве-

ност в частна, наистина злото ще бъде унищожено из корен, но заед-
но с него — и колонията. Майсторлъкът е с един куршум да убиеш

два заeка. Трябва с правителствена наредба да се определи на девс-

твената земя изкуствена цена, независима от закона за търсенето и

предлагането,qg272 която да принуди преселника да работи по-

продължително време като наемен работник, докато спечели доста-

тъчно пари, за да купи земя*272 и се превърне в независим селя-

нин. Фондът, който ще се стича от продажбата на земя по цена, отно-

сително равносилна на забрана за наемния работник [да купува зе-

мя], значи паричният фонд, изстискан от работната заплата, наруша-

вайки свещения закон „търсене-предлагане“, правителството трябва

от своя страна да го приложи, като внесе голтаци от Европа в коло-

ниите в същата степен, в която този фонд расте, и така да поддържа

пълен пазара за наемни работници за господин капиталиста. При те-
зи условия „всичко ще бъде най-добро в тоя най-хубав от всички

възможни светове” [афоризъм от повестта "Кандид" на Волтер]. Това е

голямата тайна на „систематичната колонизация”.

«Според този план — триумфално се провиква Уейкфийлд — притокът
на труда непременно ще бъде постоянен и редовен; защото, първо, тъй

като нито един работник не ще бъде в състояние да придобие земя, до-
като не е работил за пари, всички преселени работници, като работят

комбинирано за заплата, ще произведат за своя господар капитал за из-

ползване на още по-голям брой работници;qg273 второ, всеки, който окачи на
пирона наемния труд и стане земепритежател, именно чрез купуване на

земя, ще осигури фонд за пренасяне на пресни работни сили в колонии-

те.»*273

Естествено, наложената от държавата цена на земята трябва да бъ-

де „достатъчна”, т.е. толкова висока,qg274 „че да пречи на работниците да

стават независими селяни, докато не дойдат други, които да заемат

тяхното място на пазара на наемния труд.“*274 Тази „достатъчна

241