Page 250 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 250

там, стр. 100, 101)]
      g59

      [*59 Ф. Енгелс, Lage der arbeitenden Klasse in England, стр. 20]
      g60
      [*60 Поради недостатъци в анализа на трудовия процес и на процеса на

      производството  на принадена  стойност  класическата  икономия  никога  не е

      разбрала правилно тоя важен момент на възпроизводството, както напр. мо-
      же да се види у Рикардо. Той напр. казва, че както и да се изменя производи-

      телната сила, „един милион души произвеждат във фабриките винаги една и
      съща стойност”. Това е вярно при дадена продължителност и интензивност

      на техния труд. Но то не пречи - и Рикардо недовижда това при известни из-
      води  —  на  тези  един  милион  души  при  различна  производителна  сила  на

      своя труд да превръщат в продукт съвсем различни маси средства за произ-

      водство, а значи и да запазват в своя продукт твърде различни маси стой-
      ност, така че доставяните от тях продуктови стойности са твърде различни.

      Да  вметнем,  че  с  гореприведения  пример  Рикардо  напразно  се  опитва  да
      обясни на Ж. Б. Сей разликата между потребителната стойност (която той тук

      нарича wealth, материално богатство) и разменната стойност. Сей отговаря:
      „Колкото се отнася до мъчнотията, която Рикардо изтъква, като казва, че при

      по-усъвършенствани начини един милион души могат да произведат двойно

      и тройно повече богатство, без да произведат повече стойност — тази мъч-
      нотия изчезва, ако разгледаме — както и трябва — производството като раз-

      мяна, при която човек дава производствените услуги на своя труд, на своята

      земя и на своите капитали, за да получи продукти. Така че ние чрез тези про-
      изводствените  услуги  получаваме  всички  продукти  на  света…  Значи…  ние

      сме  толкова  по-богати,  нашите  производствени услуги  имат  толкова  по-
      голяма стойност, колкото по-голямо е количеството полезни неща, които те

      докарват  при  размяната,  наречена  производство.”  (Ж.  Б.  Сей,  Lettres  a  М.
      Малтус,  Париж,  1820  г.,  стр.  168,  169).  Мъчнотията,  която  Сей  трябва  да

      обясни — тя съществува за него, не за Рикардо, — е следната: Защо не се

      увеличава стойността на потребителните стойности, когато тяхното количес-
      тво  нараства  поради  покачената  производителна  сила  на  труда?  Отговор:

      Мъчнотията се разрешава, ако благоволим да наречем потребителната стой-
      ност разменна стойност. Тя е тава, което така или иначе е свързано с размя-

      на. Затова наречете производството „размяна” на труда и на средствата за
      производство срещу продукта — и става ясно като ден, че човек получава

      толкова  повече  разменна  стойност,  колкото  повече  потребителна  стойност



                                                           250
   245   246   247   248   249   250   251   252   253   254   255