Page 240 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 240
ропа капиталът не се колебае ни минута, защото работническата
класа образува негова жива принадлежност, която винаги се намира
в изобилие и винаги е на разположение. Но в колониалните страни!
Уейкфийлд разправя един безкрайно скръбен анекдот. Той беседвал
с няколко капиталисти от Канада и от щата Ню-Йорк, където вълните
на емиграцията често се запъват и оставят утайка от „надминаващи
нужния брой” работници.
«Нашият капитал — въздиша едно от действащите лица на тази мелод-
рама, — нашият капитал беше готов за много операции, които изискват
до завършването си значителен период от време; но можехме ли ние да
почнем такива операции с работници, които, както знаехме, скоро ще ни
обърнат гръб? Да бяхме уверени, че ще можем да задържим труда на
тези преселници, веднага и с радост щяхме да ги ангажираме, и то на
висока цена.qg270 Дори въпреки че сме сигурни, че ще ги загубим, ние все пак
щяхме да ги ангажираме, ако бяхме сигурни, че ще имаме пресен приток
според нашите потребности.»*270
След като пищно обрисува контраста между английското капиталис-
тическо земеделие с неговия „комбиниран” труд и разпръснатото
американско селско стопанство, Уейкфийлд изтървава да покаже и
опаката страна на медала. Той описва американската народна маса
като имотна, независима, предприемчива и относително образована,
докато
«английският земеделски работник е жалък бедняк, паупер… В коя стра-
на, освен в Северна Америка и в някои нови колонии, заплатата за сво-
бодния земеделски труд значително надминава най-необходимите сред-
ства за издръжка на работника?… Без съмнение работните коне в Анг-
лия — тъй като са ценна собственост — са много по-добре хранени от-
колкото английският земеделски работник.»*271
[*271 Пак там, том 1, стр. 47, 246]
Но това няма значение, защото националното богатство по самата си
природа се съизмерва с народната мизерия.
240