Page 240 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

ропа капиталът не се колебае ни минута, защото работническата

класа образува негова жива принадлежност, която винаги се намира

в изобилие и винаги е на разположение. Но в колониалните страни!
Уейкфийлд разправя един безкрайно скръбен анекдот. Той беседвал

с няколко капиталисти от Канада и от щата Ню-Йорк, където вълните

на емиграцията често се запъват и оставят утайка от „надминаващи

нужния брой” работници.

«Нашият капитал — въздиша едно от действащите лица на тази мелод-
рама, — нашият капитал беше готов за много операции, които изискват

до завършването си значителен период от време; но можехме ли ние да
почнем такива операции с работници, които, както знаехме, скоро ще ни

обърнат гръб? Да бяхме уверени, че ще можем да задържим труда на
тези преселници, веднага и с радост щяхме да ги ангажираме, и то на

висока цена.qg270 Дори въпреки че сме сигурни, че ще ги загубим, ние все пак

щяхме да ги ангажираме, ако бяхме сигурни, че ще имаме пресен приток

според нашите потребности.»*270

След като пищно обрисува контраста между английското капиталис-

тическо земеделие с неговия „комбиниран” труд и разпръснатото

американско селско стопанство, Уейкфийлд изтървава да покаже и

опаката страна на медала. Той описва американската народна маса

като имотна, независима, предприемчива и относително образована,

докато

«английският земеделски работник е жалък бедняк, паупер… В коя стра-

на, освен в Северна Америка и в някои нови колонии, заплатата за сво-
бодния земеделски труд значително надминава най-необходимите сред-

ства за издръжка на работника?… Без съмнение работните коне в Анг-
лия — тъй като са ценна собственост — са много по-добре хранени от-

колкото английският земеделски работник.»*271

[*271 Пак там, том 1, стр. 47, 246]

Но това няма значение, защото националното богатство по самата си

природа се съизмерва с народната мизерия.

240