Page 240 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 240

ропа  капиталът  не  се  колебае  ни  минута,  защото  работническата

      класа образува негова жива принадлежност, която винаги се намира

      в изобилие и винаги е на разположение. Но в колониалните страни!
      Уейкфийлд разправя един безкрайно скръбен анекдот. Той беседвал

      с няколко капиталисти от Канада и от щата Ню-Йорк, където вълните

      на емиграцията често се запъват и оставят утайка от „надминаващи

      нужния брой” работници.



            «Нашият капитал — въздиша едно от действащите лица на тази мелод-
            рама, — нашият капитал беше готов за много операции, които изискват

            до завършването си значителен период от време; но можехме ли ние да
            почнем такива операции с работници, които, както знаехме, скоро ще ни

            обърнат гръб? Да бяхме уверени, че ще можем да задържим труда на
            тези преселници, веднага и с радост щяхме да ги ангажираме, и то на

            висока цена.qg270 Дори въпреки че сме сигурни, че ще ги загубим, ние все пак

            щяхме да ги ангажираме, ако бяхме сигурни, че ще имаме пресен приток

            според нашите потребности.»*270


      След като пищно обрисува контраста между английското капиталис-

      тическо  земеделие  с  неговия  „комбиниран”  труд  и  разпръснатото

      американско  селско  стопанство,  Уейкфийлд  изтървава  да  покаже  и

      опаката страна на медала. Той описва американската народна маса

      като имотна, независима, предприемчива и относително образована,

      докато


            «английският земеделски работник е жалък бедняк, паупер… В коя стра-

            на, освен в Северна Америка и в някои нови колонии, заплатата за сво-
            бодния земеделски труд значително надминава най-необходимите сред-

            ства за издръжка на работника?… Без съмнение работните коне в Анг-
            лия — тъй като са ценна собственост — са много по-добре хранени от-

            колкото английският земеделски работник.»*271

            [*271 Пак там, том 1, стр. 47, 246]


      Но това няма значение, защото националното богатство по самата си

      природа се съизмерва с народната мизерия.





                                                           240
   235   236   237   238   239   240   241   242   243   244   245