Page 254 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

номисти класици. Най-голяма заслуга тук има Джон Бартън, макар че и той,
както и всички други, хвърля в един кюп постоянния капитал с основния, про-

менливия — с оборотния . Той казва: „Търсенето на труд зависи от нараства-

нето на оборотния капитал, а не на основния. Ако беше вярно, че съотноше-
нието между тези два вида капитал е еднакво във всички времена и във

всички страни, от това наистина щеше да следва, че броят на заетите работ-
ници е пропорционален на богатството на страната. Но такова положение не

е вероятно. Щом занаятите се развият и цивилизацията се разпространи, ос-
новният капитал заема все по-голям дял в сравнение с оборотния. Сумата от

основен капитал, която се влага в производството на едно парче английски

муселин; е поне сто пъти, а вероятно и хиляда пъти по-голяма от основния
капитал, вложен в производството на подобно парче индийски муселин. А

делът на оборотния капитал е сто или хиляда пъти по-малък… Ако целите
годишни спестявания се прибавеха към основния капитал, те пак нямаше да

имат никакво влияние върху растежа на търсенето на труд.” (Джон Бартън,
Observations on the Circumstances which influence the Conditions of the

Labouring Classes of Society, Лондон, 1817, стр. 16, 17) „Същата причина, коя-

то предизвиква нарастване на чистия доход на страната, същевременно мо-
же от друга страна да създаде излишък от население и да влоши положение-

то на работниците.” (Рикардо, Principles etc., стр. 469) С увеличаване на капи-
тала „търсенето (на труд) ще намалява пропорционално” (пак там, стр 430,

заб.). „Сумата на капитала, предназначена за издръжка на труда, може да се
променя независимо от каквито и да било изменения в цялата сума на капи-

тала… Големи колебания в размера на наемането и голяма нищета могат да

зачестят в същия размер, в който самият капитал става по-обилен. (Ричард
Джоунс, An Introductory Lecture on Political Economy, Лондон, 1833 г., стр. 13)

„Търсенето (на труд) ще се покачи… непропорционално с натрупване на все-

общия капитал… затова всяко умножение на предназначения за възпроиз-
водство национален капитал ще има в хода на обществения напредък все по-

малко влияние върху положението на работника.” (Рамзи, An Essay on the
Distribution of Wealth, стр. 90, 91)]
g80
[*80 Х. Меривейл, Lectures on Colonization and Colonies, Лондон, 1841 и

1842 г., т. I, стр. 146]
g81
[*81 „Разумните навици от брака, пренесени сред трудовата класа, поста-

вени в зависимост от производство и търговия, могат да го увредят... От при-

254