Page 252 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 252

това, че никакво нарастване на производството не е възможно без неговото
      предварително нарастване, или, с други думи, че всяко нарастване е невъз-

      можно.” (С. Бейли, Money and its Vicissitudes, стр. 26 и 70) Бейли критикува

      тази догма главно от гледище на процеса обръщение.]
      g66

      [*66  X.  Фоусет,  професор  по  политическа  икономия  в  Кембридж  „The
      Economic Position of the British Labourer”, Лондон, 1865 г., стр. 120]
      g67
      [*67 Напомням тук на читателя, че категориите: Пpоменлив [в оригинала:

      variables] и постоянен [в оригинала: konstantes] капитал, употребени за пръв

      път от мен. Политическата икономия от A. Смит насам смесва определения-
      та, които се съдържат в тях, двете форми основен [в оригинала: фиксиран] и

      оборотен [в оригинала: циркулиращ] капитал, които произтичат от процеса на

      обръщение. По-подробно върху това във втория отдел на втора книга.]
      g68

      [*68 Фоусет, The Economic Position etc., стр. 122, 123]
      g71

      [*71 „As the Labourers make men rich, so the more Labourers; there will be the

      more rich men… the Labour of the Poor being the Mines of the Rich.” (Джон Бе-
      лърс, Proposals for raising etc., стр. 2)]
      g72

      [*72  Б.  дьо  Мандевил,  The  Fable  of  the  Bees,  5  изд.,  Лондон,  1728  г.,
      Remarks, стр 212, 213, 328 — „Умерен живот и постоянен труд са за бедния

      път към материално щастие (под което той разбира колкото може по-дълъг

      работен ден и колкото може по-малко средства  за  живот), а за  държавата
      (именно за земевладелци, капиталисти и техните политически слуги и агенти)

      — път към богатство.” („An Essay on Trade and Commerce”, Лондон, 1770 г.,
      стр. 54)]
      g73
      [*73 Идън трябваше да запита, чия рожба са всъщност „буржоазните инсти-

      туции”? От гледище на юридическата илюзия той не разглежда закона като

      продукт на материалните производствени отношения, а наопаки — разглежда
      производствените отношения като продукт на закона. Ленге оборил илюзор-

      ния „Духът на законите” на Монтескьо само с една дума: „Духът на зако-
      ните е собствеността”.]
      g76

      [*76 Бележка към второто издание: „Обаче границата за наемане както на
      индустриални,  така  и  на  земеделски  работници  е  една  и  съща,  а  именно:

      възможност за  предприемача  да  изкара  печалба  от  продукта  на  техния


                                                           252
   247   248   249   250   251   252   253   254   255   256   257