Page 251 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

му доставя производството. С други думи: колкото повече потребителни
стойности, напр. чорапи, дава един работен ден на чорапния фабрикант, тол-

кова по-богат на чорапи е той. Но Сей изведнъж се сеща, че при „по-голямо

количество” чорапи тяхната „цена” (която естествено няма нищо общо с раз-
менната стойност) пада, „защото конкуренцията ги принуждава (производи-

телите) да дават продуктите за толкова, колкото те струват”. Но откъде иде
тогава печалбата, ако капиталистът продава стоките по същата цена, която

те му струват? Но нищо. Сей заявява, че вследствие на повишената произ-
водителност всеки сега получава за един и същ еквивалент два чифта чора-

пи вместо един чифт преди и т.н. Резултатът, до който той достига, е тъкмо

онова положение на Рикардо, което той е искал да обори. След това огромно
напрежение на мисълта той триумфално апострофира Малтус с думите: „То-

ва, господине, е добре обоснованото учение, без което, аз го заявявам, е не-
възможно да се разрешат най-мъчните въпроси на политическата икономия и

особено въпросът как става така, че една нация може да стане по-богата, ко-
гато стойността на нейните продукти намалява, макар богатството да предс-

тавлява стойност” (пак там, стр. 170). Във връзка с подобни фокуси в „Lettres”

на Сей един английски икономист бележи: „Тоя афектиран маниер на бръщо-
левене“ е общо взето това, което господин Сей благоволява да нарича своя

доктрина и съветва Малтус да я преподава в Хертфорд, както това вече ста-
вало „в доста части на Европа”. Той казва: „Ако във всички тия твърдения

намерите някакъв парадоксален облик, разгледайте нещата, които те изразя-
ват, и смея да вярвам, че те ще ви се сторят много прости и много разумни.”

Без съмнение, така е — но по силата на същия този процес те ще изглеждат

всичко друго, но не и оригинални и важни.” („An Inquiry into those Principles
respecting the Nature of Demand etc, стр. 116, 110)]
g61
[*61 Мак-Кълък е взел патент за „заплата за минал труд” много преди Се-

ниор да вземе патент за „заплата за въздържание”.]
g64
[*64 „Икономистите са твърде склонни да разглеждат определено количес-

тво капитал и определен брой работници като производствени инструменти с

еднообразна сила, която действа с известна еднообразна интензивност…
Ония, които твърдят, че единствените дейци на производството са стоките,

доказват, че производството изобщо не може да бъде разширявано, защото
за такова разширяване би трябвало предварително да се умножат средства-

та за живот, суровите материали и сечивата, което всъщност се свежда към

251