Page 256 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 256

случаи група работници се обединяват с цел да поставят господаря в затруд-
      нение с това, че безделничат цял ден.” („Essay etc.”, стр. 27, 28) Работата е

      там, че субектите са искали увеличение на работната заплата.]
      g84

      [*84 „Economist”, 21 януари 1860 г.]
      g85
      [*85 Докато във втората половина на 1866 г. от 80 000 до 90 000 работници

      в Лондон са били изхвърлени без работа, във фабричния отчет за същото

      полугодие казват: „Изглежда, че не е абсолютно вярно, че търсенето предиз-
      виква приток в момент, когато той е нужен. Това не важи за труда, тъй като

      много машини трябваше миналата година да спрат поради липса на работна
      сила.“ („Reports of Insp. of. Fact, for 31st Oct. 1866”, стр, 81)]
      g85a

      [*85а Речта на Дж. Чембърлейн, тогава кмет на Бирмингам, сега (1883 г.)
      министър на търговията, произнесена при откриване на санитарната конфе-

      ренция в Бирмингам, на 15 януари 1875 г.]
      g86

      [*86 Според преброяването от 1861 г. в Англия и Уелс имало „781 града с

      10 960 998 жители, докато в селата и паланките имало само 9 105 226 жите-
      ли… В 1851 г. в преброяването фигурирали 580 града, населението на които

      било почти равно на населението на окръжаващите ги селски окръзи. Но до-

      като тяхното население през следващите 10 години е нараснало само с по-
      ловин милион души, в 580-те града то е нараснало с 1 554 067 души. Прирас-

      тът в селските енории е 6,5%, а в градовете 17,3%. Разликата се дължи на
      преселението от селата в градовете. Три четвърти от общото нарастване на

      населението се пада на градовете („Census etc.”, том III, стр. 11, 12).]
      g88

      [*88 „Така че от ден на ден става все по-ясно, че производствените отно-

      шения, в които се движи буржоазията, нямат единен прост характер, а двойс-
      твен; че в същата пропорция, в която създават богатство,създават и мизери-

      ята; че в същата пропорция, в която развиват производителни сили, развиват

      и  една  производителна  сила  за  обратен  натиск;  тия  отношения  създават
      буржоазното  общество,  т.е.  богатството  на  буржоазната  класа,  само  като

      унищожава едновременно  и  постоянно  богатството  на  отделни  членове  на
      тази класа, произвежда все по-нарастващ пролетариат.” (Карл Маркс, Misere

      de la Philosophie, стр. 116)]
      g89

      [*89  Дж.  Ортес,  „Delia  Economia  Nazionale  libri  sei  1777”  у  Custodi,  Parte

      Moderna, т. XXI, стр. 6, 9, 22, 25 и т.н. Ортес казва пак там, на стр. 32: „Вместо

                                                           256
   251   252   253   254   255   256   257   258   259   260   261