Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

ра книга.

Капиталистът, който произвежда принадена стойност, т.е. изсмуква

незаплатен труд непосредствено от работниците и го фиксира в сто-

ки, наистина е пръв присвоител на тази принадена стойност, но съв-

сем не е неин последен собственик. По-нататък той трябва да я дели

с други капиталисти, които изпълняват други функции в обществено-

то производство, взето в неговата цялост — с поземлените собстве-

ници и т.н. По такъв начин принадената стойност се разпада на раз-
лични части. Нейните дялове попадат в ръцете на различни катего-

рии лица и придобиват различни, самостойни една към друга форми,

като печалба, лихва, търговска печалба, поземлена рента и т.н. Тези

превърнати форми на принадената стойност могат да бъдат разгле-

дани едва в трета книга.

Така че ние тук предпоставяме от една страна, че капиталистът, кой-
то произвежда стоката, я продава по нейната стойност, и при негово-

то завръщане на стоковия пазар повече не се спираме нито на раз-

личните форми, които избуяват от капитала в сферата на обръщени-

ето, нито на скритите в тях конкретни условия на възпроизводство. От

друга страна ние вземаме капиталистическия производител като соб-

ственик на цялата принадена стойност или, ако искате, като предста-

вител на всичките негови съучастници в плячката. Така че ние на

първо време разглеждаме натрупването абстрактно, т.е. като прост

момент на непосредствения производствен процес.

Доколкото се извършва натрупване, капиталистът успява да продава

произведената стока и да превръща обратно в капитал получените за

нея пари. По-нататък: разбиването на принадената стойност на раз-

лични късове нищо не изменя нито в нейната природа, нито в ония
необходими условия, при които тя става елемент на натрупването.

Каквато и да бъде оная част на принадената стойност, която капита-

листическият производител задържа за себе си или отстъпва на дру-

ги, винаги той пръв я присвоява. Така че онова, което ние предпоста-

6