Page 10 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

от произведения от работниците и присвоен от капиталистите про-

дукт. Тези „асигнации“ работникът също така постоянно връща на ка-

питалистическата класа и срещу това получава от нея полагащата му
се част от неговия собствен продукт. Стоковата форма на продукта и

паричната форма на стоката маскират процеса.

И така променливият капитал е само особена историческа форма, в

която се проявява фондът на средствата за живот, или трудовият

фонд, който е необходим на работника за неговата самоиздръжка и
възпроизвеждане и който самият работник винаги трябва да произ-

вежда и възпроизвежда при всички системи на обществено произ-

водство. Трудовият фонд се стича към него във форма на платежни

средства за неговия труд, тъй като неговият собствен продукт посто-

янно се отдалечава от него във форма на капитал. Обаче тази форма

на проява на трудовия фонд съвсем не изменя факта, че капиталис-

тът авансира на работника неговия собствен опредметен труд.*3

[*3 „Когато капиталът бъде употребяван за авансиране на заплатите на ра-
ботниците, това не прибавя нищо към фонда за поддържане на труда.” (Кей-

зъноув в забележката към неговото издание на книгата на Малтус, Definitions
in Political Economy, Лондон, 1853 г., стр. 22)]

Да вземем един крепостен селянин. Той работи със своите собствени

средства за производство, на собствената си нива, напр. 3 дни през

седмицата. През другите три дни той работи ангария в господарското

имение. Той постоянно възпроизвежда своя собствен трудов фонд,
който за самия него никога не получава форма на платежни средства,

авaнсирани от трето лице за неговия труд, В замяна на това пък не-

говият безплатен принудителен труд никога не получава форма на

доброволен и заплащан труд. Aко утре феодалът присвои нивата,

работния добитък, семената на крепостния селянин, накъсо, неговите

средства за производство — тогава от този момент селянинът ще

бъде принуден да продава на феодалния господар своята работна
сила. При непроменени други условия селянинът и сега, както и пре-

ди, ще работи шест дни в седмицата — 3 дни за себе си и 3 дни за

10