Page 9 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

Производственият процес започва с купуване на работна сила за оп-

ределено време и това му започване се възобновява постоянно, щом

изтече срокът, за който е бил продаден трудът, и с това изтече опре-
делен производствен период — седмица, месец и т.н. Но работникът

получава заплата едва след като неговата работна сила вече е била

в действие и е реализирала в стоки както своята собствена стойност,

така и принадената стойност. Значи той е произвел както принаде-

на стойност, която ние засега разглеждаме само като консумативен

фонд на капиталиста, така и фонда на своята собствена заплата,

променливия капитал, още преди този капитал да се е възвърнал при
него във форма на работна заплата; и той остава на работа само до-

тогава, докато постоянно го възпроизвежда.qg2 Оттук изхожда и споме-

натата в шестнадесета глава под „II“ формула на икономистите, кoято

представя работната заплата като дял от самия продукт.*2 Една

част от постоянно възпроизвеждания от работника продукт постоянно

се връща при него във форма на работна заплата. Наистина, капита-
листът му заплаща стоковата стойност в пари. Но тези пари са само

превърната форма на продукта на труда или по-скоро на част от про-

дукта на труда. Докато работникът превръща част от средствата за

производство в продукт, една чaст от неговия предишен продукт се

превръща обратно в пари. С неговия труд през миналата седмица

или през последното полугодие заплащат неговия дневен труд или

труда му през следното полугодие. Илюзията, която се поражда от
паричната форма, изчезва веднага, щом вместо отделния капиталист

и отделния работник разглеждаме капиталистическата класа и ра-

ботническата класа като цяло. Капиталистическата класа постоянно

дава на работническата класа в парична форма „асигнации“ (нор-

малният разум отказва да разбере това ненормално понятие та-

ка, както отказва да разбере ненормалното понятие "капитали-

зъм". Защото „асигнацията е документ за възложена задача, наз-
начаване на служба (пост), ... без в него изпълнението да изисква

насрещно изпълнение. Т.е. капиталистът възлага на работника,

но той няма право да възлага нищо на капиталиста. бг.ред) за част

9