Page 111 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 111

капитал, тъй като днес например постъпили плащания ще трябва ед-

      ва по-късно да се извършат, днес са продадени големи маси стока, а

      покупка на големи маси стока ще трябва да се направи едва през по-
      късни дни; следователно в тези промеждутъци една или друга част от

      оборотния капитал постоянно се намира в парична форма. Напротив,

      резервният фонд не е съставна част от функциониращия вече капи-

      тал, по-точно от паричния капитал, а от капитал, който се намира в

      подготвителен стадий на своето натрупване, от принадена стойност,

      която още не се е превърнала в активен капитал. Впрочем от само

      себе си се разбира, че при затруднение капиталистът съвсем не пита
      какви определени функции играят намиращите се в негови ръце пари,

      а просто употребява каквото има, за да поддържа в ход процеса на

      обръщение на своя капитал. Така в нашия пример П = 422 ф.ст., П'

      = 500 ф.ст. Ако част от капитала 422 ф.ст. съществува като фонд от

      платежни и покупателни средства, като паричен запас, той е съобра-

      зен при неизменни условия изцяло да влезе в обръщението, а и да е

      достатъчен за тази цел. Но резервният фонд е част от 78 ф.ст. при-

      надена стойност; той може да влезе в процеса на обръщение на ка-

      питала на стойност 422 ф.ст. само доколкото това обръщение се из-
      вършва  при  обстоятелства,  неоставащи  неизменни;  защото  той  е

      част от фонда „натрупване“ и фигурира в дадения случай без разши-

      ряване на мащаба на възпроизводството.



      Паричният фонд „натрупване“ вече е потенциален паричен капитал -

      процес на превръщане на пари в паричен капитал.


      Общата формула на обръщението на производствения капитал, обх-

      ващащо простото възпроизводство и възпроизводството в разширен

      мащаб, е:









      Ако Пр = Пр, то П в 2) = П'—п; ако Пр—Пр', тогава П в 2) е по-




                                                           111
   106   107   108   109   110   111   112   113   114   115   116