Page 109 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

Формата на съкровище е просто форма на пари, които не се намират

в обръщение, пари, обръщението на които е прекъснато и които по-

ради това се съхраняват в парична форма. Що се отнася до самия
процес на образуване на съкровище, той е свойствен на всяко стоко-

во производство, а като самоцел играе роля само в неразвитите до-

капиталистически форми на това производство. Но в нашия случай

съкровището се явява като форма на паричен капитал, а образуване-

то на съкровище — като процес, който временно придружава натруп-

ването на капитал, защото и доколкото парите фигурират тук като

потенциален паричен капитал; защото образуването на съкрови-
ще — съхраняването в състояние на съкровище онази принадена

стойност, която се намира в парична форма — тук е протичащ вън от

оборота на капитала, функционално определен подготвителен стадий

към превръщане на принадената стойност в действително функцио-

ниращ капитал. Следователно поради това свое предназначение то-

ва е скрит паричен капитал; поради което и размерът, който трябва

да достигне съкровището, за да влезе в процеса, винаги се определя
от стойностния състав на производствения капитал. Но докогато па-

рите остават в положение на съкровище, те още не функционират ка-

то паричен капитал, представляват неизползван паричен капитал; не

както преди прекъснат в своята функция, а още неспособен за своята

функция.

Ние вземаме тук натрупването на пари в неговата първоначална ре-

ална форма, като действително парично съкровище. Но то може да
съществува и само във форма на авоари, вземания на капиталиста,

който е продал С'. Колкото се отнася до другите форми, когато скри-

тият паричен капитал и в междинния период съществува във вид на

пари, раждащи пари, например като лихвоносни депозити в някоя

банка, в менителници или какъвто и да било вид ценни книжа, то тези

форми не се отнасят тук. В такъв случай принадената стойност, реа-

лизирана в пари, изпълнява особени функции на капитала вън от об-
ръщението на онзи промишлен капитал, от който тя е произлязла:

109