Page 12 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 12

Erkenntnis unserer staatswirtschaftlichen Zustande“ (1842 r.) пише най.

      Целер            (Тюбингскотосписание„Zeitschrift                         fiir       die        gesamte

      Staatswissenschaft“. 1879 г., стр. 219) следното:


            «Вие ще видите, че това {развитите тук мисли} вече доста хубавичко е

            използвано ... от Маркс, без, разбира се, да ме цитира.»


      След него същото, без да му мисли, повтаря и неговият посмъртен

      издател Т. Козак („Das Kapital“ von Rodbertus. Berlin 1884, Einleitung,

      стр. XV). — Най-после, в издадените в 1881 г. от Р. Майер „ Briefen

      und sozialpolitischen Aufsatzen von Dr. Rodbertus-Jagetzow“ Родбертус
      направо казва:



            «Сега виждам как Шефле и Маркс са ме ограбили, без да ме спомена-

            ват.» (Писмо № 60, стр. 134).


      А на друго място претенцията на Родбертус придобива по-определен

      вид:



            «Откъде произлиза  принадената  стойност  на  капиталиста, това
            аз съм показал в своето 3-о социално писмо по същество съвсем та-

            ка, както Маркс, само че по-кратко и по-ясно.» (писмо № 48, стр. 111).


      За всички тези обвинения в плагиатство Маркс никога нищо не узна.

      В неговия екземпляр „Emancipationskampf“ се оказа разрязана само

      частта, която се отнася до Интернационала, останалата част на кни-

      гата  разрязах  вече  самият  аз  след  неговата  смърт.  Тюбингенското
      списание той никога не поглеждаше. „Briefe etc.“ до Р. Майер също са

      останали неизвестни за него и върху това място, което се отнася до

      „ограбването“, любезно ми обърна внимание едва в 1884 г. сам гос-

      подин доктор Майер. Писмо № 48 Маркс, напротив, знаеше; г. Майер

      бил така любезен, че подарил оригинала на по-младата дъщеря на

      Маркс.  Маркс,  до  чийто  слух  наистина  бе  достигнало  някакво  зага-

      дъчно  мърморене  за  тайния  източник  на  неговата  критика,  който

      трябвало да се търси у Родбертус, ми показваше това писмо, при ко-

      ето забеляза, че в него той има най-после автентично доказателство


                                                           12
   7   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17