Page 15 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

ложението на нещата в страна, където владението на земята и вла-

дението на капитала не са отделени едно от друго, и идва след това

до важния резултат, че рентата (под която той разбира цялата при-
надена стойност) просто е равна на незаплатения труд или на коли-

чеството продукти, в което този труд се изразява.“

Капиталистическото човечество е произвеждало принадена стойност

вече в продължение на няколко столетия и малко по малко е стигна-

ло дотам, че е започнало да размишлява върху нейното възникване.
Първото схващане, произтекло от непосредствената търговска прак-

тика, било: принадената стойност се образува от надбавка към стой-

ността на продукта. Този възглед е бил господстващ сред мерканти-

листите, но още Джеймс Стюарт е видял, че това, което един печели,

друг по необходимост трябва да го губи. Въпреки това такъв възглед

се е държал още дълго време, особено сред социалистите; но от кла-

сическата наука той е изтласкан от А. Смит.

Във „Wealth of Nations“ (book I, ch. VI) той казва:

«Щом в ръцете на отделни лица се натрупа капитал (stock), някои от тях

естествено ще го използват, за да поставят на работа трудолюбиви хора
и да ги снабдяват със суровини и средства за живот, за да получат пе-

чалба чрез продажба на продуктите на техния труд или чрез това, кое-
то техният труд е прибавил към стойността на обработвани-

те материали... Тук стойността, която работниците прибавят към
суровините, се разпада на две части, едната от които отива за запла-

щане на тяхната работна заплата, а другата — за печалбата на

предприемача за целия капитал, който той е авансирал за материали и
работна заплата.»

И малко по-нататък:

«Щом цялата земя в една страна е превърната в частна собственост,

земевладелците, както други хора, искат да жънат там, където не са ся-
ли, и искат рента даже за естествените плодове на земята... Работни-

кът... трябва да отстъпва на земевладелеца известна чат от това,

15