Page 14 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

както Маркс, само че по-кратко и по-ясно.»

Ето къде е следователно централният пункт: теорията на принадена-

та стойност, и действително не може да се посочи какво друго от

Маркс би могъл някак да рекламира Родбертус като своя собстве-

ност. Следователно Родбертус се обявява тук за истинския автор на

теорията на принадената стойност, която Маркс бил откраднал от не-
го.

Какво обаче ни говори 3-то социално писмо за възникването на при-

надената стойност? То просто казва, че „рентата“, в която авторът

включва поземлената рента и печалбата, се образува не от „стой-

ностна надбавка“ към стойността на стоката, а

«вследствие на стойностна удръжка, която претърпява работната зап-

лата, с други думи — вследствие на това, неработната заплата състав-
лява само част от стойността на продукта.»

а при достатъчна производителност на труда

«работната заплата не трябва да бъде равна на естествената разменна

стойност на нейния продукт, за да остане от нея остатък за възстановя-

ване на капитала (!) и за рента.»

При това не ни се съобщава какво е това „естествена разменна стой-

ност на продукта“, при която нищо не остава за „възстановяване на

капитала“, следователно за възстановяване на суровия материал и
износването на оръдията.

За щастие на нас се падна да констатираме какво впечатление про-

изведе на Маркс това епохално откритие на Родбертус. В ръкописа

„Към критика и т.н.“, тетрадка X, стр. 445 и сл., намираме: Отстъпле-

ние. Господин Родбертус. Нова теория за поземлената рента“. Трето-

то социално писмо се разглежда тук само от тази гледна точка. Тео-

рията на Родбертус за принадената стойност изобщо се ликвидира с
ироничната забележка: „Господин Родбертус от начало изследва по-

14