Page 16 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

което събира, или произвежда неговият труд. Тази част, или, което е
същото, цената на тази част съставлява поземлената рента.»

По повод на това място Маркс забелязва в гореспоменатия ръкопис

„Към критиката и т.н.“, стр. 253 : „И така принадената стойност, или
принадения труд — излишъка на извършения ѝ опредметен в стоката

труд над заплатения труд, следователно над труда, получил своя ек-

вивалент в работната заплата, — А. Смит схваща като обща катего-

рия, при което същинската печалба и поземлената рента съставляват

само нейни разклонения“.

По-нататък А. Смит казва, кн. I. гл. VIII:

«Щом земята стане частна собственост, земевладелецът изисква дял

почти от всички продукти, които работникът може да отгледа на тази зе-
мя, или да събере от нея. Неговата поземлена рента съставлява пър-

вото приспадане от продукта на труда, изразходван за обработ-

ване на земята. Но само в редки случаи лицето, обработващо земята,
има средства, за да се издържа до жътвата. Неговата издръжка обикно-

вено му се авансира от капитала (stock) на неговия господар, на аренда-
тора, който не би имал интерес да го наема, ако не би получавал дял

от продукта на неговия труд, или ако неговият капитал не би се въз-
становявал с известна печалба. Тази печалба съставлява второто прис-

падане от продукта на труда, изразходван за обработка на земята. Също

такова приспадане за печалба се прави от продукта почти на всеки труд.
Във всички производства повечето работници имат нужда от господар,

който да им авансира суровини за тяхната работа, както и работна зап-
лата и средства за живот до нейното завършване. Този господар полу-

чава дял от продукта на техния труд или дял от стойността, която
трудът прибавя към обработвания от него суров материал; този дял

именно съставлява печалбата на господаря.»

Маркс прави към това следната забележка (ръкописа, стр. 256): „И

така, А. Смит Определя тук поземлената рента и печалбата на капи-

тала просто като приспадане от продукта на работника, или от стой-

ността на неговия продукт, равна на труда, присъединяван от него

16