Page 17 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 17
към суровия материал. Но това приспадане, както е показал по-рано
самият А. Смит, може да се състои само от частта на труда, присъе-
динявана от работника към суровия материал свръх онова количест-
во труд, с което се заплаща само неговата работна заплата или само
доставя еквивалент на неговата работна заплата, следователно само
от принадения труд, от незаплатената част на неговия труд“,
„Откъде произлиза принадената стойност на капиталиста“ и освен то-
ва на земевладелеца, това е знаел следователно още А. Смит. Маркс
направо признава това още в 1861 г., докато Родбертус и тълпата не-
гови почитатели, растящи като гъби под топлия летен дъжд на дър-
жавния социализъм, очевидно съвсем са го забравили.“
„Обаче — продължава Маркс — Смит не е отделял като отделна ка-
тегория принадената стойност като такава от специфичните форми,
които тя приема в печалбата и поземлената рента. Оттук у него, а
още повече у Рикардо, много грешки и недостатъци в изследването.
Тази забележка буквално се отнася към Родбертус. Неговата „рента“
е просто сумата на поземлената рента + печалбата; за поземлената
рента той си е съставил съвсем погрешна теория; печалбата той при-
ема, без да я огледа, както я е намерил у своите предшественици.
Напротив, принадената стойност на Маркс е всеобщата форма на
онази стойностна сума, която си присвояват без всякакъв еквивалент
собствениците на средствата за производство и която по съвсем осо-
бени закони, за пръв път открити от Маркс, се разпада на специфич-
ните превърнати форми печалба и поземлена рента. Тези закони ще
бъдат изложени в книга трета, където за пръв път ще бъде показано
колко много междинни звена са необходими, за да се дойде от общо-
то разбиране на принадената стойност до разбирането на нейното
превръщане в печалба и поземлена рента, следователно до разби-
рането на закона за разпределението на принадената стойност вътре
в класата на капиталистите.
Рикардо отива вече значително по-далеч от А. Смит. Той основава
17
