Page 26 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 26

говите исторически тенденции.


      А  Родбертус?  Прочел  всичко  това,  той,  както  всеки  тенденциозен

      икономист, намерил тук „нападение върху обществото“, намерил, че

      той  вече  сам  е  казал  много  по-кратко  и  по-ясно  откъде  произлиза

      принадената стойност, и, най-после, намерил, че макар всичко това

      да е правилно за «съвременната форма на капитала», т.е. за капита-

      ла, както той съществува в историята, но не и за „понятието капитал“,

      т.е. не и за утопическата представа на господин Родбертус за капита-
      ла.  Точно  както  стария  Пристли,  който  до края  на  своите дни  се  е

      клел във флогистона и не е искал и да чуе за кислорода. Само че

      Пристли действително пръв е описал кислорода, докато Родбертус в

      своята принадена стойност, или по-добре казано, в своята „рента“ от-

      ново  е  открил само  отдавна известно нещо,  а  Маркс,  в  противопо-

      ложност на поведението на Лавуазие, не пожела да твърди, че той

      пръв е открил факта на съществуването на принадената стойност.


      Всичко, останало, което Родбертус е направил в политическата ико-

      номия, стои на същото равнище. Неговата преработка на теорията на

      принадената стойност в утопия вече беше непреднамерено подложе-

      на  на  критика от  Маркс в  „Нищета на философията“;  всичко,  което

      още можеше да се каже за това, аз казах в предговора към немския

      превод на този труд. 3*Неговото обяснение на търговските кризи с не-

      достатъчното потребление на работническата класа се намира още у
      Сисмонди  в  „Nouveaux.  Priricip.es  deJ'Ecomniie  Politique“,  кн.  IV,  гл.


      IV*3). Само че при това Сисмонди постоянно е имал предвид све-

      товния  пазар,  докато  хоризонтът  на  Родбертус  не  се  простира  по-

      далеч  от  пруската  граница.  Неговите  умозрителни  разсъждения  от-
      носно това, дали работната заплата се взема от капитала или от до-

      хода, се отнасят към схоластиката и се ликвидират напълно от съ-

      държанието на трети отдел на тази втора книга на „Капиталът“. Него-

      вата теория за рентата си остана негово изключително достояние и

      може безметежно, да почива, докато излезе от печат ръкописът на




                                                           26
   21   22   23   24   25   26   27   28   29   30   31