Page 27 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

Маркс, който съдържа нейната критика. Най-после, и неговите проек-

ти за освобождаване на старопруското земевладение от гнета на ка-

питала са също така съвсем утопични; те заобикалят именно единст-
вения практически въпрос, за който тук става дума — въпроса, по ка-

къв начин старопруският юнкер, като получава, да речем, 20 000 мар-

ки годишен доход и изхарчва, да речем, 30 000 марки, може все пак

да не прави никакви дългове.

Школата на Рикардо около 1830 г. претърпя крушение по въпроса за
принадената стойност. Онова, което тя не можа да разреши, остана

още по-неразрешимо за нейната приемница, вулгарната политическа

икономия. Двата пункта, в които тя се разби, са следните:

Първо. Трудът е мярка на стойността. Но живият труд при обмяна

с капитала има по-малка стойност от овеществения труд, срещу кой-

то той се обменя. Работната заплата, стойността на определено ко-
личество жив труд, е винги по-малка от стойността на продукта, който

е произведен от същото това количество жив труд или в който този

труд се изразява. В тази формулировка въпросът е действително не-

разрешим. Маркс го постави правилно и с това му даде отговор. Тру-

дът няма стойност. Като дейност, която създава стойност, той не

може да има отделна стойност, както тежестта не може да има от-

делно тегло, топлината — отделна температура, електричеството —

отделна сила на тока. Купува се и се продава като стока не трудът, а
работната сала. Щом тя стане стока, нейната стойност се из-

мерва с труда, въплътен в нея като в обществен продукт; тази

стойност е равна на труда, обществено необходим за нейното произ-

водство и възпроизводство. Следователно покупката и продажбата

на работната сила на основата на тази нейна стойност съвсем не

противоречи на икономическия закон за стойността.

Второ. Според Рикардовия закон за стойността два капитала, които

прилагат еднакво количество еднакво заплащан жив труд, при равни

всички други условия произвеждат за равно време продукти с равна

27