Page 21 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)

кардо и вместо това се поддава на изкушението да превърне своята

недоработена теория, още неосвободила се от черупката, в основа

на утопия, с която както винаги той идва твърде късно. Памфлетът,
появил се в 1821 г., вече напълно е предопределил „рентата“ на Род-

бертус, отнасяща се към 1842 г.

Нашият памфлет е само крайният аванпост на цяла литература, коя-

то в двадесетте години обърна Теорията на стойността и на Прина-

дената стойност на Рикардо в интерес на пролетариата против капи-
талистическото производство, биеше буржоазията с нейното собст-

вено оръжие. Целият оуеновски комунизъм, доколкото той влиза в

икономическа полемика, се опира на Рикардо. Но наред с него имаше

още цяла редица автори, от които Маркс още в 1847 г. в полемиката с

Прудон („Нищета на философията“ стр. 49) привежда само някои:

Едмондс; Томпсън, Ходскин и т.н. и т.н., „и още четири страници и т.н.

и т.н“. От това огромно количество съчинения аз вземам наслуки са-
мо едно : „An Inquiry into the Principles of the Distribution of Wealth, most

conductive to Human Happmess by William Thompson; a new edition.

London, 1850.“ Това съчинение, написано в 1822 г., за пръв път се по-

явява в 1827 година. Богатството, присвоявано от непроизвеждащите

класи, и в него се характеризира навсякъде като приспадане от про-

дукта на работника, и то в доста силни изрази.

«Постоянният стремеж на онова, което наричаме общество, се е състоял
в това, с помощта на измамата или убеждаването, на страха или прину-

дата да застави производствения работник да се труди срещу възможно
по-малка част от продукта на собствения си труд.» (стр. 28). «Защо ра-

ботникът да не получава абсолютно целия продукт на своя труд?» (стр.
32). «Тази компенсация, която капиталистите измъкват от производстве-

ния работник под името поземлена рента или печалба, те искат за полз-

ването на земята или на други предмети... Тъй като всички физически
вещества — върху които или посредством които само безимотният про-

изводствен работник, непритежаващ нищо освен своята способност да
произвежда, може да проявява тази своя производствена способност —

се намират в притежание на други лица, чиито интереси са противопо-

21