Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 23

Както е известно, в края на XVІІI век още господства флогистическата

      теория, според която същността на всяко горене се състои в това, че

      от горящото тяло се отделя друго, хипотетична тяло, абсолютен го-
      ривен материал, наричан с името флогистон. Тази теория била дос-

      татъчна за обясняване на по-голямата част от известните тогава хи-

      мически явления, макар в някои случаи тя да ги обяснявала не без

      насилване.  Но  ето  че  в  1774  година  Пристли  открива  вид  въздух,

      «който той намери за толкова чист и толкова свободен от флогистон,

      че в сравнение с него обикновеният въздух изглеждаше вече разва-

      лен». Той го нарече: дефлогистиран въздух. Скоро след това същия
      вид  въздух  откри  Шеле  в  Швеция  и  доказа  неговото  наличие  в  ат-

      мосферата. Шеле намери още, че той изчезва, ако в него или в обик-

      новения въздух се изгори някакво тяло, и поради това го нарече ог-

      нен въздух (Feuerluft).



            2*«От тези данни той извади заключение, че съединението, образуващо се
            при съчетанието на флогистона с една от съставните части на въздуха»

            (следователно, при горенето), «не е нищо друго освен огън или топлина,

            която излита през стъклото»*2)


      Пристли, както и Шеле бяха описали кислорода, но те не знаеха какво

      е попаднало в ръцете им. Те „оставаха в плен“ на флогистическите

      «категории, които намериха у своите предшественици». Елементът,

      на който бе съдено да събори всички флогистически възгледи и да

      революционизира химията, пропадаше в техните ръце съвсем безп-

      лодно. Но Пристли незабавно съобщи за своето откритие на Лавуа-

      зие в Париж, а Лавуазие, ръководейки се от този факт, ревизира ця-
      лата флогистическа химия и за първи път откри, че новият вид въздух

      бе нов химически елемент, че при горенето от горящото тяло не се

      отделя тайнствен флогистон, а този нов елемент се съединява с тя-

      лото — и по този начин той за първи път постави на крака цялата хи-

      мия, която в своята флогистическа форма стоеше с главата надолу.

      И макар Лавуазие да не е открил кислорода едновременно с другите

      и независимо от тях, както той твърдеше впоследствие, все пак той е


                                                           23
   18   19   20   21   22   23   24   25   26   27   28